Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
Впрочем напоследък всичко стана по-различно. Лудия се появяваше, но не приближаваше. Тя вече беше голяма и бе станало опасно да се приближава до нея и да я хваща за ръката. Вървеше срещу нея и я гледаше в очите. Щом приближеше достатъчно, ухилваше се, заголвайки прогнилите си зъби, прошепваше няколко думи и подминаваше. Но на Алина и това й стигаше, за да изпита отново страх и отвращение. Понякога той я причакваше в тъмния вход на блока, където тя живееше. Ако беше сама и във входа нямаше никого, протягаше ръка, докосваше косата й и провлечено стенеше:
— Сладката ми, сладичката ми…
Алина се втурваше към асансьора, като се стараеше да не поглежда Лудия, но успяваше да види познатата картина: неговата ръка между краката му.
Всеки път след такава среща тя облекчено въздъхваше: още два месеца спокойствие. Но минаваха шест-седем седмици и тя отново бе в очакване. Изгубваше съня си, не можеше да работи, представяше се лошо на изпитите в института, скована от очакването на предстоящия страх, от очакването на срещата, която можеше да се състои всеки момент. От деветнайсетгодишна започна да взема транквилизатори. Колкото повече се протакаше очакването, толкова по-големи дози й трябваха. Под влияние на препаратите тя ставаше вяла, равнодушна и от играта й изчезваха страстта, жизнеността, истинските чувства. Амитриптилинът промиваше мозъка й и й беше трудно да учи ролите.
Да, Андрей Смулов бе търпелив. Той дълго и трудно се бори за доверието й, но все пак проби стената на мълчанието. Алина му разказа всичко. И колко беше щастлива, когато той не й заговори за нейната вина и развала, а изпаднал в ужас, плесна с ръце:
— Горкичката, горкото ми момиченце, и ти си живяла с този кошмар толкова години? Но как си издържала? Как ти стигнаха силите? Сега разбирам какво ти пречи. Ти си свикнала да криеш всичко, свикнала си да мълчиш. Затова и на площадката не можеш да се разкриеш докрай. Но нищо, мила, нищо, ние ще го преодолеем. Най-важното е, че сега знаем причината.
Тя изпита огромно облекчение. Всичко стана именно така, както й бе обещал Андрей. От ден на ден тя започна да играе все по-добре — всички го забелязваха. Смулов не я пускаше нито на крачка от себе си, вечер я закарваше до вкъщи и ако не оставаше за през нощта, отиваше при нея сутрин.
— Не бива да се страхуваш вече — казваше той. — Нали съм постоянно с теб! Никой няма да се приближи, когато съм до теб. А аз винаги ще бъда наблизо.
За нея Смулов бе нещо като божество, висше създание, единственото способно да я разбере, изслуша и съжали. Гледаше го смирено и тихо го обожаваше.
Но въпреки всичко се страхуваше. Страхът й бе станал навик, бе отровил цялото й същество. И тя продължаваше да взема лекарства.
А после Андрей замина за три месеца за снимки в планината. Не взеха Алина — нейната героиня не участваше в планинските епизоди. След три месеца Смулов се върна и разбра, че трябва да започне всичко отначало. Алина бе на ръба на нервна криза. През това време Лудия се бе появявал почти ежедневно. Тя вече живееше отделно от семейството си, в собствен апартамент, но той я беше намерил и тук. Смулов изпадна в отчаяние…
Глава 6.
Каменская
Все пак Коротков се оказа прав — тя наистина още от сутринта се чувстваше особено, но разбра причината едва по обед. Именно днес, в понеделник, се откриваше международната конференция, организирана и провеждана от института, в който работеше Алексей. И Настя не беше спокойна, защото през последните години безброй такива конференции бяха минали пред очите й и тя прекрасно знаеше колко неочаквани гафове и неприятности може да изникнат всеки момент. В оперативната печатница ще се счупи ризограф и сборникът с тезиси няма да излезе навреме. Шофьор, изпратен на летището да посрещне чуждестранен гост, ще закъса по пътя с повредена кола. В топлоцентралата ще стане авария и в хотела на института, където са настанени почетните гости, няма да има топла вода. Точно преди началото на пленарното заседание в актовата зала ще се повреди техниката. Освен това се случват абсолютно извънредни ситуации: самолет не каца навреме, някой от докладчиците не успява да дойде за началото на заседанието и тогава трябва спешно да се правят пренареждания на изказващите се, като същевременно телефонът прегрява, докато се разбере излетяло ли е научното светило и има ли смисъл да го чакат със закъснелия самолет или си е останало вкъщи. А това вкъщи често се намира далеч отвъд океана. Веднъж на Алексей му се случи нещо подобно, а краят бе съвсем неочакван. Един професор от Норвегия, известен с кавгаджийския си нрав, заявил, че в отсъствието на свой колега от Канада няма да говори, защото изказването му е посветено на дискусията по повод научната доктрина, проповядвана от канадеца, тъй че без неговия доклад той няма какво да прави на трибуната. Но пък няма намерение да се изказва и на секционните заседания, съгласен е само за пленарното. Така че ако закъсняващият колега от Канада не се появи в института преди приключването на пленарното заседание, той, норвежкият професор, ще напусне конференцията и ще се прибере вкъщи. Канадският професор за съжаление не успял да дойде навреме и се стигнало едва ли не до скандал с норвежкия математик.