Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
— Нищо особено — сви рамене Смулов, — освен брилянтите на майка си. Но нали те са изчезнали, Валдис не може да не знае това. Мисля, че усещам тук ръката на по-големия й брат — Имант. Той беше много недоволен, че се оказа най-бедният в семейството.
— Така ли? — мигом наостри уши Стасов. — А защо е станало това?
— Валдис е дал на Алина от самото начало скъпите украшения на първата си жена. После средният, Алоиз, някак си е стъпил на краката си, оженил се сполучливо, започнал собствен бизнес. А Имант така си е останал със средно образование и професия стругар. От трите деца висше образование е получила само Алина. Но Алоиз е успял да се замогне, той изобщо е напористо и енергично момче, а Имант е някак… тъп ли да го кажа… Миналата година той събрал всичките си спестявания и купил акции от „МММ“, когато те още струваха по хиляда и четиристотин рубли. Ако си спомняте, цената на акциите растеше много бързо, обявяваха котировката им два пъти седмично и той два пъти седмично е чувствал как все повече забогатява. Имант е пестелив, бил си е скътал за черни дни един милион рубли, та за целия този милион си купил хиляда акции, дори взе назаем от Алина четиристотин хиляди — в мое присъствие. Когато цената на акциите се вдигна до сто хиляди, той вече се е чувствал милионер, започна да крои планове за собствен бизнес и така нататък. А после, когато те стигнаха до сто двайсет и пет рубли, всичко в един миг рухна. Представете си: до вчера е имал сто двайсет и пет милиона, а днес — нищо. Едва не откачил, горкият. А може и да е откачил — замислено добави Смулов. — Но чуждият успех мира не му даваше. Алина ми е казвала, че неведнъж е искал да си поделят украшенията на майка им. Общо взето, може да го разбере човек. Защо всичко е дадено на Алина, а на него — нищо? Защото баща им е решил така? Че защо е взел такова решение? С какво Алина е по-добра от него, от Имант?
— Значи казвате, че Имант е имал претенции към украшенията на майка им?
— Да. Алина често ми го казваше.
— Много любопитно. Ще имате ли нещо против да съобщя на Юрий Викторович това, което току-що ми разказахте?
— Разбира се, съобщете му, ако това може да помогне…
Коротков
Семейство Вазнис живееха в тази кооперация повече от трийсет години. Отначало, веднага след сватбата на Сонечка и Валдис, младите живееха с родителите на Соня, които веднага започнаха да строят апартамент за любимата си дъщеря и съпруга й. Първият им син, Имант, се роди, когато Соня и Валдис още живееха с тъста и тъщата, но втория, Алоиз, донесоха от родилния дом вече в новия голям, четиристаен апартамент. Родителите на Сонечка бяха заможни хора и нищо не им се свидеше, щом ставаше дума за дъщеря им.
Навремето тази кооперация вероятно е била обект на завист за множество бездомни московчани: с подобрено — за онези времена и стандарти — разпределение, балкони, големи квадратни антрета и вградени шкафове, които позволяваха да не се задръства пространството с огромни трикрили гардероби. По-хубави от тази скъпа кооперация бяха само блоковете на ЦК и Министерския съвет. Но всичко това беше отдавна и сега от миналото величие не бе останало почти нищо. На кооперацията очевидно отдавна не бе правен основен ремонт и в момента тя изглеждаше доста овехтяла. Въпреки това Коротков, който живееше в малка гарсониера с жена си, сина си и парализираната си тъща и не виждаше никакви перспективи за подобряване на жилищната си ситуация, би бил щастлив да живее в кооперация като тази на семейство Вазнис.
Отвори му младолика снажна жена с неизразително лице и все още стройна фигура. „Мащехата — веднага разбра Коротков. — Какво пък, още по-добре.“
— Заповядайте — покани го тя със силен акцент, сякаш не бе живяла в Москва почти двайсет години. — Вие ли ни се обадихте? Във връзка с Алина?
— Да. Вие вероятно сте Инга?
— Инга съм — потвърди жената, като гледаше Коротков от упор с немигащи очи, което някак го притесни. — Нали следователят вече ни разпита. Какво още искате?
— Бих желал да поговорим с вас за детството на Алина — излъга Коротков.
Нали не можеше да й обясни, че е дошъл да си говорят за нейния по-голям заварен син — Имант. Той щеше да измести разговора към Имант после, трябваше само да започнат. Но се налагаше да започнат с нещо безобидно.
— За детството й ли? Защо?
— За да разбера какъв е бил характерът й. Чух например, че не е имала нито една близка приятелка. Странно, нали? Как е възможно млада жена да няма приятелка, с която да си споделя? Друг е въпросът, че в работата й може да не са знаели, вие обаче сте нейното семейство, определено знаете повече.