Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
След десет минути Настя чу горе-долу това, което бе очаквала: когато преди девет години се създавал „Сириус“, заслужилата артистка Зоя Семенцова била една от първите поканени да подпишат договор. Тя имала добра репутация на добросъвестна и трудолюбива актриса, която не се занимавала с клюки и интриги. Поканили я по инициатива на Леонид Сергеевич Дегтяр, който познавал Зоя отдавна и комуто трябвала актриса на средна възраст за неговите филми-опери. В оперите за жени на тази възраст се пишат партиите за мецосопран и контраалт: Графинята в „Дама пика“, Флора в „Травиата“, Улрика в „Бал с маски“. Ксения не проявявала никакъв интерес към личността на Семенцова и дори когато с нея се случило онова нещастие, не сметнала за нужно да й изкаже съболезнованията си, макар че всички в „Сириус“ без изключение посещавали Зоя в болницата или й пращали цветя и картички. С една дума Ксения изобщо не се интересувала от Семенцова.
Колкото до самата Семенцова, тя никога никому не била казвала и дори не била намеквала, че е близка позната на съпругата на президента. Когато се срещали по банкети и купони, премиери и презентации, те учтиво си кимали — и нищо повече.
— Слушай, Слава, това не ти ли напомня стара вражда? — попита Настя, след като изслуша Стасов.
— Не, напомня ми Лабрюйер — засмя се в отговор той. — Ако не греша, именно той е писал: Когато един мъж и една жена при среща пред хора се отдалечават в различни ъгли, не се поглеждат и не разменят и дума, всички веднага разбират какво означава това.
— Ами, общо взето, прав си — съгласи се Настя.
— Така или иначе, фактът за старото познанство ще трябва да се провери. Силно подозирам, че нашите дами старателно го крият. Всъщност как е моминското фамилно име на Ксения?
— Козирева. Нали ти казах, че е дъщеря на банкера Валентин Петрович Козирев? Забрави ли?
— Не, не съм забравила, но понякога децата носят фамилното име на майка си или на нейния втори съпруг, затова попитах.
— Слушай, Анастасия, ти си дяволски предвидлива! — в неволен изблик на уважение рече Стасов. — Духаш и кашата, както виждам!
— Аха. Знаеш ли колко пъти съм се парила? Веднъж си имах работа с такъв фокусник — да не ти се присънва и в най-страшния сън! Намирал жени, изпаднали в нужда, плащал им добри пари да сключат брак с него и след месец да се разведат. При регистрирането на брака вземал фамилното име на съпругата, по бързата процедура си вадел нов паспорт, след развода тичал в милицията, пишел заявление, че си е загубил паспорта или че са му го откраднали, или нещо друго, получавал нов — с фамилното име на съпругата, защото не си променял името при развода, после пак се оженвал — и цялата процедура от началото. В момента, когато го хванахме, разполагаше с четири валидни паспорта с различни фамилни имена. Валидни, истински паспорти! А какви ги бе вършил с тези паспорти — нямам думи да ти опиша! Между другото имаше си и съучастничка — щом се разведял, тутакси се женел за нея. И тя си променяла името, и тя тичала в милицията със заявления, а паспортите си ги складирала в нощното шкафче. Осем години ги издирвахме из цяла Русия — сигурно през това време поне двайсет пъти са минавали през ръцете на милиционерите. Нашите са издирвали Иванов и Сидорова, а те са представяли документи на Петров и Тюткина, или на Бубликов и Кругликова, нашите са пращали запитвания, проверката е показвала, че всичко им е наред, имат си истински паспорти, снимките съвпадат — и, извинете, госпожо и господине. Така че винаги си имам едно наум относно фамилните имена.
— Я виж ти! — възкликна Стасов. — Излиза, че си хванала Корягин? Дявол да го вземе, ами че аз я знам тази история, но не предполагах, че ти…
— Не преувеличавай, Слава, не съм го хванала. Аз не съм хващала нито един престъпник през живота си. Не ме бива за това. Само го изчислих. Сетих се, че всеки път си е сменял имената по законен път. Така де — толкова е просто! Само че се случва рядко, затова на никого не му хрумва, че съпругът ще вземе името на жена си. И той е разчитал тъкмо на това. Тогава изчислих всичките му съпруги, а когато получихме пълния списък на имената в неговите документи, работата лъсна от само себе си. А пък го хвана — за сведение — Юрка Коротков.
И тъй, към обяд Настя Каменская си състави следните версии за убийството на Алина Вазнис:
Първата. Алина е била убита от Николай Степанович Харитонов, който по този начин се е отървал от непосилно големия си дълг към нея.
Втората. Убийството е извършила Ксения Мазуркевич, като е сипала в чая или кафето на Алина огромна доза транквилизатори, а когато тя е започнала да задрямва, просто я е удушила с възглавницата. В жилището не е имало следи от борба, както и синини и подутини по шията на потърпевшата.