Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
След две-три минути влезе вътре и се огледа. В къщата цареше безпорядък; той неволно се възхити на способността на тази жена да се ориентира сред подобен хаос. Пъхна устройството зад купчина книги и компактдискове, които събираха прах в единия ъгъл на хола. Машинката представляваше УКВ предавател с размерите на монета от четвърт долар. Той бе запоил към устройството миниатюрен микрофон, което нарушаваше законите на САЩ, защото по този начин се получаваше подслушвателен прибор, но това нарушение изобщо не го вълнуваше. Промъкна се горе в спалнята на Мишел, където огледа гардероба и откри няколко черни костюма с панталони, две бели блузи, три чифта протрити дамски обувки и огромно изобилие от джинси, памучни фланели, спортни екипи и обувки.
Върна се долу. Мишел нямаше работен кът в истинския смисъл на думата; все пак мъжът прегледа безредната купчина писма, струпана върху кухненската маса. Не видя нищо особено, ако не се брояха абонаментните квитанции за списания като „Огнестрелни оръжия“ и „Железни жени“.
Тихичко се измъкна навън; оставаше му да свърши една последна задача. Тъй като криеше микрофоните на различни места, не би могъл да се свързва с тях едновременно. Затова беше модифицирал предавателя така, че да се свързва безжично с управлявано чрез глас записващо дигитално устройство, което човекът в момента укри извън къщата на Мишел. Предавателят имаше радиус на излъчване от сто метра в сграда, а миниатюрното записващо устройство разполагаше с диск за стотици часове запис. Мъжът се върна в къщата, заговори, после изтича обратно да провери системата. Думите му бяха записани. Доволен, той седна в колата си и се отдалечи. Преди два дни вече бе сложил бръмбари в шлепа на Кинг, както и в кантората и по телефоните, тъй че поне двама от хората, опитващи се да го заловят, щяха неволно да му доставят предварителни сведения. Както бе предсказал Кинг, той наистина слушаше новините. Разбираше много добре, че наоколо се събира армия от служители на реда, готови да го заловят. Е, жив нямаше да го хванат. И щеше да повлече в гроба мнозина от тях.
26
По-късно същата вечер Кайл Монтгомъри, асистент на Силвия и кандидат за рок звезда, спря джипа си пред моргата и слезе. Носеше черно яке с качулка и инициалите на Вирджинския университет отпред на гърдите, смачкан гащеризон и маратонки на бос крак. Забеляза, че морско-синьото открито ауди на Силвия също е паркирано отпред. Погледна часовника си. Наближаваше десет. Обикновено тя не оставаше до толкова късно, но тази вечер имаше да прави аутопсия на последната жертва — адвокатката, спомни си той. Шефката бе решила, че няма да се нуждае от неговата помощ, което напълно го задоволяваше. Присъствието й тук тази вечер обаче правеше начинанието му малко по-рисковано, тъй като не знаеше точно къде може да я завари. Навярно в моргата, но ако се окажеше в лекарския кабинет и го откриеше, винаги можеше да й сервира някакво скалъпено оправдание. Той пъхна картата си за достъп в процепа край вратата, чу как ключалката щракна, отвори и влезе в кабинета на Силвия.
Светеха само слабите лампи на дежурното осветление. Той се прокрадна из познатата обстановка и спря за момент само пред приемната на Силвия. Вътре светеше, но нямаше жива душа.
Кайл се вмъкна в отделението с медикаментите към лекарския кабинет, отвори с ключа си един от шкафовете и измъкна няколко стъкленици. Взе по една таблетка от всяка, като внимателно ги прибираше в отделни найлонови пликчета, които предварително бе маркирал с черен флумастер. По-късно щеше да обърка инвентарните номера в компютъра на Силвия, за да потули кражбата. Всеки път вземаше само по няколко хапчета, тъй че не му беше трудно да прикрива следите си.
Канеше се да тръгва, когато си спомни, че днес бе забравил портфейла си в шкафчето на съблекалнята в моргата. Прибра таблетките в раницата си и тихо отключи вратата между двете помещения. Ако налетеше на Силвия, можеше просто да каже истината — че е забравил портфейла си. Мина край нейния кабинет в моргата. Беше празен. Продължи към мивките. Залата за аутопсии беше чак в дъното; сигурно в момента Силвия се намираше там заедно с безмълвната си компания. Кайл нямаше намерение да й се обажда. За няколко секунди се вслуша напрегнато, опитвайки се да долови звуци от електрическия резач, плискане на вода или дрънчене на стерилизирани инструменти върху подноса, но навсякъде цареше тишина. Това леко го разтревожи, макар че по-голямата част от аутопсиите протичаше именно в подобно мълчание. Мъртвите нямаха навика да се оплакват, че някой ги реже и мушка.