Игра на часове

— Не схващам.

Той я погледна.

— Нека допуснем, че целта е била Пембрук, а Кани просто случайно е попаднал на мушката. Това означава, че е имало причина Пембрук да умре. А щом така е било при нея, може би има причини за смъртта и на другите жертви. И може би тези причини са свързани помежду си.

— А часовниците за какво са?

— Очевидно онзи тип ги използва като своя запазена марка, но може да има и още нещо.

— Да се надяваме, че Силвия скоро ще ни даде повече отговори.

Кинг погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам, имам уговорена вечеря.

— Къде?

— В „Мъдрия джентълмен“ с неколцина гости на града. Ти ще останеш ли тук?

— Не, и аз имам работа.

Той я погледна с усмивка.

— Среща?

— Да, с моя инструктор по кикбокс. Много ще се потим и ще пъшкаме, само че облечени и във вертикално положение.

Двамата поеха в противоположни посоки. Както бе типично за нея, Мишел подкара с трийсет километра над разрешената скорост своята бяла тойота секвоя, която наричаше „Кита“ в чест на измисления от Мелвил бял кит Моби Дик. Отмина последното, рядко използвано кръстовище, откъдето оставаха само трийсетина секунди до чакълестия път, който лъкатушеше из гората и водеше към нейната къща. Веднага щом излезе от кръстопътя, фаровете на бледосиния фолксваген светнаха, шофьорът включи на скорост, зави надясно и подкара след нея.

Когато тя зави по чакълестия път, той намали и проследи с поглед как изпод колелата й се вдигат облаци прах и камъчета, после автомобилът бързо изчезва в сгъстяващия се сумрак. Вече бе ходил нататък и знаеше, че след около четиристотин метра и още малко наляво е къщата на Мишел. На километър наоколо нямаше други жилища. На езерото зад къщата беше малкият плаващ кей, където тя държеше гребната лодка, каяка и скутера си. Сградата заемаше около сто и четирийсет квадратни метра и имаше широка веранда. Мъжът знаеше още, че Мишел живее съвсем сама, няма дори и куче. Но като бивш федерален агент тя притежаваше редица специални умения, затова не биваше да я подценява. Той продължи още малко по главния път, спря колата си на уединено местенце зад дърветата и тръгна пеш през гората към къщата.

Когато пристигна, видя, че тойотата е паркирана на мястото за обръщане край предната врата. В къщата светеше. Той извади бинокъла и огледа внимателно. Мишел не се виждаше. Без да излиза от прикритието на дърветата, човекът заобиколи къщата. Видя светлина в една от задните стаи на горния етаж. Спалнята, предположи той. Прозорецът беше закрит с чаршаф, но мъжът зърна на два пъти очертанията на тялото й. Движенията бяха недвусмислени — Мишел се събличаше. Мъжът отпусна бинокъла. След няколко минути тя излезе, облечена в спортен екип, скочи в колата и рязко потегли.

Мъжът заобиколи къщата тъкмо навреме, за да види как светлините на колата примигват в мрака и изчезват зад завоя. Определено обича високите скорости, помисли си той. Огледа входната врата. Беше заключена, но това не представляваше трудност. Нямаше алармена система; това също бе проверил. Той подбра от комплекта си най-подходящия шперц.