Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Гордостта предшестваше падението!“ В съответствие с тази най-жестока от всички подигравки на природата Форсайтови се бяха събрали за последно гордо тържество преди своя упадък. Лицата им, в права линия отдясно и отляво, гледаха безучастно в земята, без да издават мислите си; само тук-там някой поглеждаше нагоре, сбърчил чело, сякаш бе видял по стените на параклиса непоносима гледка или бе чул нещо ужасно. А тихо повтаряните монотонни молитви с един и същи глас и общ фамилен тембър прозвучаха странно, промърморени сякаш набързо от едно-единствено лице.
След завършването на службата в параклиса опечалените се наредиха отново, за да придружат тялото до гроба. Край зиналата гробница застанаха облечени в черно мъже.
От високото свещено поле, където хиляди мъже и жени от висшата буржоазия спяха вечния си сън, Форсайтови загледаха надолу, отвъд редицата гробове. Там, ширнал се в далечината, беше безличният Лондон, опечален от загубата на една своя дъщеря, скърбящ заедно със своя любим род за неговата майка — хранителка. Стотици хиляди кули и къщи се мержелееха в огромна сива паяжина от имоти като богомолци, проснати по очи пред най-старата от целия форсайтовски род.
Няколко думи, няколко шепи пръст, ковчегът бе спуснат и леля Ан отмина в своя вечен покой.
Свидетели на това отминаване, петимата братя застанаха край гробницата с наведени побелели глави; искаха да се уверят, че Ан ще се чувства удобно там, дето отива.
После се отстраниха един от друг, сложиха шапките си и се обърнаха да видят новия надпис върху мрамора на семейната гробница:
Скоро може би ще потрябва надпис и за някой друг. Странна и непоносима мисъл, защото не бе им минавало през ум, че Форсайтови могат да умират. И всеки копнееше да се махне по-скоро от това мъчение, от тази церемония, напомняща непоносими неща… да се махне по-скоро, да се залови за работата си и да забрави.
А беше и студено — вятърът духаше по хълма и над гробовете като някаква бавна, разединяваща сила и ги шибаше с ледения си дъх. Те започнаха да се събират на групи и да се качват колкото се може по-бързо в чакащите карети.
Суидин каза, че ще отиде да обядва у Тимоти и предложи да отведе някого в своята кола. Да пътуваш със Суидин в малкия файтон не беше много приятно, затова никой не прие и той си отиде сам. Джеймс и Роджър го последваха веднага; те отиваха да обядват у Тимоти. Останалите постепенно се разпръснаха. Джолиън старши прибра в каретата си трима племенници — чувстваше нужда да гледа млади лица.
Соумс, който трябваше да уреди някои формалности в управлението на гробищата, тръгна пеша с Босини. Имаше да разговарят за много неща и, след като свършиха работата, отидоха в Хемпстед, обядваха заедно в Испанския ресторант и дълго разискваха практически подробности, свързани със строежа на къщата; после взеха трамвая до Мраморната арка45, откъдето Босини отиде на Станхоп Гейт, да види Джун.
Соумс пристигна у дома си в отлично настроение и на вечерята съобщи на Айрин, че е имал приятен разговор с Босини, който изглеждал наистина разумен човек; направил и хубава разходка, много полезна за черния му дроб — отдавна не бе се движил по-продължително пеша, — изобщо, прекарал един напълно задоволителен ден. Да не беше смъртта на леля Ан, можеха да отидат на театър; но сега трябваше да прекарат, колкото могат, по-приятно вечерта у дома си.
— Пирата попита веднъж за теб — каза неочаквано той. После, подбуден от необяснимо желание да потвърди правата си на собственик, стана и целуна рамото на жена си.
ВТОРА ЧАСТ
Строежът
Зимата беше мека. Работата в бюрото беше понамаляла и, както Соумс бе преценил, преди окончателно да се реши, времето беше подходящо за строеж. Така че до края на април сградата на Робин Хил бе покрита.
Сега, когато вече имаше какво да види срещу парите си, той идваше веднъж, два, дори три пъти седмично, промъкваше се с часове между останалите материали, като внимаваше да не се изцапа, минаваше мъчително през отворите на вратите или обикаляше колоните във вътрешния двор.
45
Издигната на площада пред североизточния вход на Хайд парк.