Град на изгубени души

братя водят архиви на начините за лекуване на нефилимите. С течение на времето Претор

Лупус стана доста затворена и потайна организация, за съжаление. Но информацията е

достъпна за членовете й.

— Люк не е член — каза Джослин. — А списъкът с имената им се пази в тайна…

— Ами Джордан? — обади се Клеъри. — Джордан е един от тях. Той може да провери. Ще

му се обадя.

— Аз ще му се обадя — възрази Магнус. — Не мога да проникна в щаба на Претор Лупус, но

мога да предам съобщение, което ще има някаква тежест. Ей сега се връщам.

И той се отправи към кухнята с мека стъпка, а антенките на пантофите му се поклащаха

лекичко като водорасли, полюшвани от течението.

Клеъри се обърна към майка си, която се взираше в чашата с топла вода. Това бе една от

любимите й тонизиращи напитки, макар че Клеъри изобщо не проумяваше как на някого

може да му харесва да пие топла, кисела вода. Снегът се бе просмукал в косата на майка й и

сега, когато изсъхваше, тя бе започнала да се накъдря, точно както правеше и косата на

Клеъри, когато беше влажно.

— Мамо — каза тя и Джослин вдигна глава. — Ножът, който хвърли… у Люк… в Джейс ли

се целеше?

— В Джонатан. — Майка й за нищо на света не би го нарекла Себастиан, знаеше Клеъри.

— Просто… — Клеъри си пое дълбоко дъх. — То е почти същото. Нали видя. Когато

прониза Себастиан, на Джейс му потече кръв. Сякаш двамата са… отразени един в друг.

Порежеш ли Себастиан, проливаш кръвта и на Джейс. Убиеш ли го, убиваш и Джейс.

— Клеъри… — Джослин разтърка уморените си очи. — Може ли да не го обсъждаме точно

сега?

— Но ти каза, че той ще се върне за мен. Джейс, имам предвид. Трябва да съм сигурна, че

няма да го нараниш…

— Е, няма как да си. Защото няма да ти обещая нищо такова, Клеъри. Съжалявам. — Майка

й я гледаше с нетрепващ поглед. — Видях ви да излизате от стаята ти.

Клеъри се изчерви.

— Не искам да…

— Какво? Да говориш за това? Е, много съжалявам. Ти повдигна темата. Имаш късмет, че

вече не съм в Клейва. Откога знаеш къде е Джейс?

— Не знам къде е. Днес за първи път говорих с него, откакто изчезна. Вчера го видях в

Института със Себ… с Джонатан. Алек, Изабел и Саймън знаят, но не можех да кажа на

никой друг. Попадне ли в ръцете на Клейва… не, не мога да го допусна.

Джослин вдигна зелените си очи.

— И защо не?

— Защото това е Джейс. Защото го обичам.

— Само че това не е Джейс. Точно там е цялата работа, Клеъри. Той вече не е онзи, който

беше. Не виждаш ли…

— Разбира се, че го виждам. Не съм глупава. Но имам вяра. И преди съм го виждала обладан

от демон, но той се освободи. Мисля, че Джейс все още е някъде вътре и че има начин да

бъде спасен.

— Ами ако няма?

— Докажи го.

— Не можеш да докажеш отрицателно твърдение, Клариса. Разбирам, че го обичаш. Винаги

си го обичала… и то прекалено силно. Мислиш ли, че не обичах баща ти? Мислиш, че не му