Град на изгубени души

който безброй пъти се бе застъпвал за Джейс пред майка й, пред Мерис, пред Клейва — му

удря шамар, бе така шокиращо, като да бе зашлевил нея. Хванат напълно неподготвен,

Джейс политна назад и се блъсна в стената.

Себастиан, който досега не бе демонстрирал нищо друго, освен насмешка и отвращение,

изръмжа… и извади от колана си дълга, тънка кама. Очите на Люк се разшириха и той

понечи да се извърне, ала Себастиан беше по-бърз от него. По-бърз от Джейс, по-бърз от

всеки, когото Клеъри бе виждала, той заби камата в гърдите на Люк и я завъртя рязко, преди

да я извади, поаленяла до дръжката. Люк се олюля, блъсна се в стената и пред ужасените

очи на Клеъри бавно се свлече по нея, оставяйки кървава диря.

Джослин изпищя. Звукът бе по-страшен от трясъка, с който куршумът бе строшил прозореца,

макар на Клеъри да й се стори, че идва от много далеч… или пък изпод вода. Не бе в

състояние да откъсне очи от Люк, който бе рухнал на пода, а килимът около него бързо

почервеняваше.

Себастиан отново вдигна камата… и Клеъри се втурна напред, блъсвайки се в рамото му с

цялата си сила, мъчейки се да го събори. Успя само да го помръдне едва— едва, но той все

пак свали камата. Обърна се към нея и Клеъри видя, че устната му е разцепена, макар да

нямаше представа защо… поне докато Джейс не се появи и тя зърна кръвта на устата му там,

където Люк го беше ударил.

— Достатъчно! — Джейс сграбчи Себастиан за гърба на якето. Беше пребледнял и избягваше

да погледне както Люк, така и Клеъри. — Престани. Не затова сме тук.

— Пусни ме…

— Не. — Джейс се пресегна покрай Себастиан и улови ръката му. Очите му срещнаха тези

на Клеъри, устните му оформиха беззвучни думи… а после проблесна сребриста светлина —

пръстенът на Себастиан — и двамата изчезнаха, изпарявайки се напълно само докато човек

си поеме дъх. В същия миг металическо сияние проряза въздуха там, където те стояха

допреди малко, и се заби в стената.

Кинжалът на Люк.

Клеъри се обърна към майка си, която го бе хвърлила. Ала Джослин не я гледаше. Тя се

втурна към Люк, коленичи върху окървавения килим и взе главата му в скута си. Очите му

бяха затворени, алена струйка се процеждаше от ъгълчето на устата му. Камата на

Себастиан, изцапана с кръвта му, лежеше на няколко крачки от тях.

— Мамо — прошепна Клеъри. — Той…

— Камата беше сребърна. — Гласът на Джослин трепереше. — Няма да се оправи толкова

бързо, колкото обикновено. Не и без специално лечение.

Тя докосна лицето на Люк с връхчетата на пръстите си. Гърдите му се вдигаха и спускаха,

облекчено забеляза Клеъри, макар дишането му да бе повърхностно. Усети вкус на сълзи в

гърлото си и за миг бе поразена от спокойствието на майка си. Ала все пак това бе същата

жена, която някога бе стояла насред останките от изпепелената си къща, заобиколена от

овъглените тела на семейството си, в това число родителите и сина й… и го беше