Град на изгубени души

Джейс?

— Както и Себастиан — потвърди Клеъри.

— И той… Джейс… как изглеждаше?

Клеъри знаеше точно какво се мъчи да я попита — като никога двамата с Алек се разбираха

по-добре от всички други в стаята.

— Не се преструва за пред Себастиан — тихо отвърна тя. — Наистина се е променил.

Изобщо не прилича на себе си.

— В какъв смисъл? — настоя Алек; в гласа му се долавяха едновременно гняв и уязвимост.

— Как точно се е променил?

На коляното на дънките й имаше дупка и Клеъри разсеяно започна да си играе с нея,

чоплейки кожата отдолу.

— Начина, по който говори… вярва в Себастиан. В онова, което той прави, каквото и да е то.

Напомних му, че Себастиан уби Макс, но него сякаш въобще не го беше грижа. — Гласът

замалко да й изневери. — Каза, че Себастиан е точно толкова негов брат, колкото и Макс.

Алек пребледня и двата червени кръга на бузите му изпъкнаха като кървави петна.

— Каза ли нещо за мен? Или за Изи? Попита ли за нас?

Клеъри поклати глава; изражението на Алек й причиняваше физическа болка. С крайчеца на

окото си виждаше, че Магнус също го наблюдава с пребледняло от мъка лице. Зачуди се дали

все още ревнува от Джейс или страда заради Алек.

— Защо е дошъл у вас? — Алек поклати глава. — Просто не разбирам.

— Искаше да тръгна с него. Да се присъединя към тях със Себастиан. Предполагам, че иска

злото им дуо да се превърне в трио. — Тя сви рамене. — Може би е самотен. Съмнявам се,

че Себастиан е особено забавна компания.

— Няма откъде да сме сигурни. Може страшно да го бива на скрабъл — подхвърли Магнус.

— Той е психопат и убиец — глухо каза Алек. — И Джейс го знае.

— Само че Джейс сега не е Джейс… — започна Магнус, но не можа да довърши, защото

телефонът иззвъня. — Аз ще вдигна. Откъде да знае човек кой друг може да се крие от

Клейва и да си търси място, където да остане? Не е като в града да има хотели.

И той се запъти към кухнята.

Алек се строполи на дивана.

— Твърде много работи — каза той, проследявайки приятеля си с разтревожен поглед. —

Цяла нощ не е спал, мъчейки се да разшифрова онези руни.

— За Клейва ли работи? — поиска да узнае Джослин.

— Не — бавно отвърна Алек. — Прави го заради това, което Джейс означава за мен. — Той

вдигна ръкава си и й показа руната за парабатаи от вътрешната страна на ръката си.

— Ти знаеше, че Джейс е жив — обади се Клеъри, чийто ум бе започнал да отмята

различните мисли като по списък. — Защото сте парабатаи, заради онова, което съществува

между вас. И също така усети, че нещо не е наред.

— Защото е обладан — каза Джослин. — Това го е променило. Валънтайн каза, че

почувствал, когато Люк станал долноземец. Усетил, че нещо не е наред.

Алек поклати глава.

— Ала когато Джейс беше обладан от Лилит, аз не го почувствах. — Сега обаче долавям, че

нещо… не е наред. — Алек сведе поглед към обувките си. — Разбираш, когато твоят