Град на изгубени души

мозъка й. Сега си даде сметка какво представлява — нощта, в която майка й я бе завела при

Магнус, за да промени спомените й. Трябва да е било посред зима, ала въпреки това успя да

разпознае „Грийнпоинт Авеню”.

Най-сетне тухлената сграда, в която живееше Магнус, се издигна пред тях. Джослин бутна

стъклената врата и двете влязоха в преддверието. Докато майка й натискаше звънеца —

веднъж, два, три пъти за Магнус — Клеъри се опитваше да диша през устата. Най-сетне им

отвориха и те забързаха по стълбите. Магнус се бе облегнал в рамката на зейналата врата и

ги очакваше. Носеше яркожълта пижама, а на краката си бе надянал зелени пантофи, върху

които бяха изрисувани лица на извънземни със стърчащите антенки. Черната му разчорлена

коса бе щръкнала във всички посоки, а златисто— зелените му очи примигваха уморено

насреща им.

— Добре дошли в приюта на Свети Магнус за безпризорни ловци на сенки — каза той

басово и махна с ръка. — Спалните за гости са натам. Но първо си изтрийте подметките.

И той се дръпна в апартамента, оставяйки ги да минат пред него, след което затвори вратата.

Днес мястото бе издържано в псевдо— викториански стил, с дивани с високи облегалки и

масивни позлатени огледала, пръснати навсякъде. Светлини във формата на цветя обвиваха

колоните.

Надолу по късия коридор, извеждащ от хола, имаше три свободни стаи. Клеъри напосоки си

избра една от дясната страна, която се оказа боядисана в оранжево, също като старата й

спалня на Парк Слоуп. В нея имаше разтегаем диван и неголям прозорец, който гледаше към

тъмните прозорци на затворена закусвалня. Председателят Мяу се бе свил върху дивана,

мушнал нос в опашката си. Клеъри се настани до него и го погали зад ушите; мъркането

караше цялото му телце да вибрира. Докато го милваше, забеляза ръкава на пуловера си.

Беше потъмнял от засъхнала кръв. Кръвта на Люк.

Изправи се и яростно го свали, а после извади чисти дънки и топла черна блуза с V—

образно деколте от раницата си и се преоблече. За миг се погледна в прозореца — беше

пребледняла, мокра от снега, косата й висеше безжизнено, а луничките й изпъкваха върху

лицето като петънца от боя. Не че имаше значение как изглежда. Спомни си как Джейс я

беше целунал (имаше чувството, че оттогава са минали дни, а не само няколко часа) и

стомахът я заболя, сякаш бе глътнала миниатюрни ножчета.

В продължение на един дълъг миг остана така, стиснала ръба на дивана, докато болката

премине, а после си пое дълбоко дъх и се върна в дневната.

Майка й седеше на стол с позлатена облегалка, обвила изящните си пръсти около чаша топла

вода с лимон. Магнус се бе отпуснал на един бонбоненорозов диван, вдигнал зелените си

пантофи върху малката масичка.

— Глутницата успя да го стабилизира — тъкмо казваше Джослин уморено. — Само че не са

сигурни докога. Мислиха, че острието трябва да е било поръсено със сребърен прах, но явно