Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Нищо.
Тя фрасна копчето. Ритна машината. Никаква реакция.
„Мамка му! Gottverdammt, проклета сграда.“
После забеляза кабела. Някой идиот бе изключил машините от контакта. Много добре знаеше кой. Найшен имаше дванадесетгодишно синче, което бе виновник за повечето бели в блока. Когато преди година се оплака за нещо на баща му, малкият негодник се опита да я изрита по задника.
Монеле вдигна щепсела и протегна ръка зад машината, за да напипа контакта. Включи го.
И усети нечий дъх във врата си.
„Nein!“
Беше се скрил между пералнята и стената. Монеле изпищя. Нападателят носеше скиорска маска и тъмни дрехи. Стисна я за ръката като с клещи. Тя не беше в добро равновесие и непознатият лесно я повали. Стовари се на пода и удари лицето си в твърдия бетон.
Той се хвърли върху нея, притисна ръцете ѝ към пода и бързо лепна широка лента тиксо на устата ѝ.
„Hilfe! Nein, bitte nicht. Bitte nicht!141 “
He беше едър, но бе силен. Лесно я обърна по корем и белезниците щракнаха около китките ѝ.
Непознатият се изправи. За известно време, което ѝ се стори цяла вечност, в мазето се чуваше само капенето на вода, нейното учестено дишане и далечното тиктакане на електромери.
Очакваше ръцете му да я сграбчат, да разкъсат дрехите ѝ. Непознатият отиде до вратата, за да се увери, че са сами.
О, със сигурност бяха сами. Монеле беше от малкото наематели, които ползваха пералнята. Повечето избягваха да слизат в мазето, защото бе пусто, прекалено близо до задния вход и твърде далеч, за да ти се притече някой на помощ, ако се наложи.
Непознатият се върна и я обърна отново по гръб. Прошепна. Нещо неразбрано. После:
- Хана.
„Хана ли? Има някаква грешка! Мисли ме за друга.“
Монеле заклати енергично глава, за да разсее заблуждението му.
После погледна очите му и спря. Дори през маската се виждаше, че нещо не е наред. Той изглеждаше разочарован. Огледа тялото ѝ, поклати глава. Опипа дебелите ѝ ръце. Натисна пълните ѝ рамене, щипна малко тлъстина. Монеле потрепери от ужас.
Точно това се четеше в погледа му: разочарование. Похити я, а сега сякаш не беше сигурен, че я иска.
Непознатият пъхна ръка в джоба си. После бавно измъкна блестящо ножче. Монеле започна да хленчи.
„Nein, nein, nein!“
Съскане се процеди през зъбите, като полъх на вятъра през сухи клони. Наведе се над нея:
- Хана, какво ще правим сега?
После изведнъж непознатият взе някакво решение. Прибра ножчето, вдигна Монеле на крака и я поведе по коридора, през задната врата - онази със счупената ключалка, заради която немкинята от седмици се караше с хер Найшен.
11.
Съвременният криминолог е ренесансова личност.
С енциклопедични познания по ботаника, геология, балистика, медицина, химия, литература, инженерство. Ако знае достатъчно факти - че прах с високо съдържание на стронций може да идва от счупена крайпътна лампа, чe faca е „нож“ на португалски, че етиопците не използват прибори, а се хранят само с дясната си ръка, че куршум със следи от цев с пет бразди и дясна резба със сигурност не е изстрелян от пистолет „Колт“, ако знае тези на пръв поглед непотребни подробности, детективът може да си направи такива изводи, които да го заведат до извършителя на престъплението.
Едно нещо, с което всички криминолози са запознати, е анатомията. И това със сигурност бе призванието на Линкълн Райм, който през последните три и половина години бе напълно повдигнат от ребуса на собствените си кости и нерви.
Погледна уликата от котелното помещение, найлоновото пликче с която Джери Банкс държеше пред очите му, и заяви:
- Кост от крак. Не от човешки. Не е от следващата жертва.
Беше гладко отрязано парче от куха кост, около пет сантиметра в диаметър. Имаше следи от кръв и от триона.
- Животно със средни размери - продължи Райм. - Голямо куче, овца или коза. Костта е достатъчно дебела, за да издържи петдесет- до седемдесеткилограмово тяло. Нека първо се уверим, че и кръвта е от животно. Има възможност да е и на жертвата.
Има случаи, когато убиецът пребива жертвата с кост. Самият Райм се беше занимавал с три такива убийства: оръжията бяха говеждо копито, кост от крак на елен и в един много объркан случай - собствената лакътна кост на жертвата.
Мел Купър започна гелдифузионно изследване на кръвта.