Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Астма ли имаш?
Той кима. Зениците му са се свили и са се превърнали в черни точици.
— Ще му донеса инхалатора — предлага Клер.
Пак ми подава пистолета и тръгва бавно по пътеката през гората, откъдето сме дошли. Джейсън се старае да диша бавно и внимателно. Опитва се да говори.
— Ти… кой си? — пита дрезгаво.
— Аз съм гаджето на Клер. Тук съм, за да те науча на добри обноски, защото ти липсват. — Изоставям присмехулния тон, отивам съвсем близо до него и проронвам: — Как можа да й причиниш това? Тя е съвсем млада. Не знае нищо, а ти оплеска всичко…
— Само… дразни мъжете.
— Изобщо не се досеща за това. Все едно да изтезаваш малко коте, защото те е ухапало.
Джейсън не отговаря. Дъхът му излиза като дълъг хриплив стон. Точно когато започвам да се тревожа, идва Клер. Вдига инхалатора, гледа ме.
— Знаеш ли, скъпи, как се използва това?
— Според мен трябва да се разтръска, после му го слагаш в устата и натискаш отгоре.
Тя го прави, пита Джейсън иска ли още. Той кима. След четири вдишвания стоим и наблюдаваме как малко по малко той започва да диша по-нормално.
— Готова ли си? — питам Клер.
Тя вдига ножиците и щраква няколко пъти във въздуха. Джейсън трепва. Клер отива при него, застава на колене и започва да му разрязва дрехите.
— Ей! — негодува той.
— Мълчи, ако обичаш — намесвам се аз. — Никой не ти причинява болка. Засега.
Клер вече е разрязала джинсите и се заема с тениската. Аз пък започвам да завързвам с тиксо Джейсън за дървото. Тръгвам от глезените и намотавам много старателно тиксото около прасците и бедрата му.
— Там спри — казва Клер и сочи място точно под чатала му.
Смъква бельото му. Аз продължавам да намотавам тиксото и около кръста му. Кожата му е влажна, той е с много силен тен, освен, където е бил изрязаният му бански тип „Спийдо“. Плувнал е в пот. Прихващам го с тиксото за дънера чак до раменете и спирам, защото искам да диша спокойно. Дръпваме се назад и се любуваме на творението си. Сега Джейсън представлява омотана с тиксо мумия с огромен набъбнал член. Клер прихва. Смехът й звучи зловещо и кънти из гората. Поглеждам я строго. В смеха й има нещо многозначително и жестоко, и на мен ми се струва, че точно този миг е вододелът, ничията земя между детството на Клер и живота й като жена.
— Сега какво? — питам аз.
Иде ми да направя Джейсън на кюфте, но и не ми се иска да бия човек, който е завързан с тиксо за дърво. Джейсън е почервенял до мораво. Това образува красив контраст със сивото тиксо.
— О — казва Клер. — Според мен стига.
Олеква ми. Затова, разбира се, отвръщам:
— Сигурна ли си? Бих могъл да направя много неща. Да му спукам тъпанчетата на ушите. Да му разбия носа. А, чакай, той вече си го е разбивал сам. Можем да му срежем ахилесовите сухожилия. В близко бъдеще няма да помирише американски футбол.
— Не! — напряга се Джейсън под тиксото.
— Тогава се извини — нареждам му аз.
Той се колебае.
— Извинявай.
— Така няма да стане.
— Да — казва Клер.
Започва да търси нещо в дамската си чанта и вади флумастер. Отива при Джейсън така, сякаш той е опасен звяр в зоологическата градина, и започва да пише върху покритите му с тиксо гърди. След като приключва, се дръпва назад и слага капачето на флумастера. Описала е най-подробно срещата им. Прибира флумастера в чантата си и казва:
— Да вървим.
— Не можем просто да го оставим. Може пак да получи астматичен пристъп.
— Хмм. Да, знам. Ще пратя някого.
— Чакай малко — намесва се Джейсън.
— Какво? — пита Клер.
— Кого ще пратиш? Повикай Роб.
Клер се смее.
— А, не. Ще пратя всички момичета, които познавам.
Отивам при Джейсън и забучвам дулото на пистолета под брадичката му.
— Само да разбера, че си споменал на някого за мен, ще се върна и ще те премажа. После няма да можеш да вървиш, да говориш, да се храниш, да чукаш. Ако някой те пита, Клер е добро момиче, което по някаква необяснима причина не желае да излиза с никого. Разбра ли?
Той ме гледа с омраза.
— Разбрах.
— Отнесохме се много милостиво с теб. Само да си посмял да притесняваш по какъвто и да е начин Клер, ще съжаляваш.