![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Както често става в живота.
Навикуларе, лунатум, хаматум, капитатум111... костите, сплетени като в древен ребус, се разделиха една от друга между пръстите му. Колекционера ги почисти от парченцата месо и сухожилия. После избра голямата многоъгълна кост, с чиято основа някога е бил свързан палецът, и започна да я глади със шкурката: шшш, шшшш.
Колекционера на кости погледна през прозореца. Напрегна очи: привидял му се бе човек, застанал пред един от старите гробове. Сигурно беше привидение, защото човекът носеше бомбе и дълго тъмножълто наметало. Остави няколко тъмни рози до надгробната плоча, после се обърна и с горда походка се отправи, покрай коне и файтони, към изящния мост над канала, който излизаше от „Колект понд“, на „Канал стрийт“. На чий гроб бе дошъл? На родителите си? На брат си? Роднина, починал от туберкулоза или при някоя от жестоките грипни епидемии, опустошили наскоро града...
„Наскоро ли?“
Не, не наскоро, разбира се. Преди сто години, това имаше предвид.
Колекционера отново присви очи. Нито следа от файтони или коне. Нито от мъжа с бомбето. Въпреки че преди миг изглеждаха съвсем реални.
„Те са реални.“
Шшш, шшшш.
Миналото отново се връщаше. Привиждаха му се неща, който се бяха случили преди, бяха се случили тогава. Можеше да прогони тези видения. Сигурен беше, че може.
Но докато гледаше през прозореца, той си даде сметка, че няма „преди“ и „след“. Не и за него. Той пътуваше из времето: един ден, пет години, век, два века; като сух лист, който се носи по вятъра.
Погледна часовника си. Време беше да върви.
Постави костта върху камината, изми си грижливо ръцете, като хирург. После изчетка дрехите си, за да свали всички следи от костен прах и косми, които биха насочили полицията към него.
Запъти се към гаража покрай недовършената картина на месар с кръгло лице и кървава бяла престилка. Колекционера на кости понечи да се качи на таксито, но промени решението си. Непредвидимостта е най-добрата защита. Този път щеше да вземе файтона... колата, форда. Запали двигателя, изкара я на улицата, затвори и заключи вратата след себе си.
„Няма „преди“ и „след“...“
Премина покрай гробището. Кучетата вдигнаха глави да погледнат форда, после отново се заеха да тършуват из буренака, да търсят плъхове и някоя локвичка вода в непоносимата жега.
„Няма „тогава“, няма „сега“...“
Извади маската за ски и ръкавиците от джоба си, постави ги на седалката до себе си и даде газ по пустите улици.
Колекционера на кости излизаше на лов.
10.
Нещо в стаята се беше променило.
Линкълн Райм забеляза неувереността в очите ѝ.
- Чакахме те, Амелия - каза той. - По някаква работа ли ходи?
Тя извърна поглед.
- Очевидно никой не си е направил труда да предупреди новия ми началник, че днес няма да се явя на работа. Реших, че съм длъжна да го уведомя.
- А, да.
Сакс продължи да оглежда стаята. Разбра какво е новото. Освен основните инструменти, които бе донесъл Мел Купър, сега имаше електронен микроскоп с рентгенова лампа, микроскоп с нагряване за изследване на стъкло, сравняващ микроскоп, тръба с плътностен градиент за изследване на почва и още стотина колби, шишета и епруветки с реактиви.
В средата на стаята се мъдреше гордостта на Купър - компютъризиран газхроматограф-масспектрометър. Заедно с втори компютър, свързан чрез мрежа с лабораторията му в ЦСО.
Сакс прескочи дебел сноп от кабели, идващи от долния етаж - битовото електроснабдяване вършеше работа, но амперажът беше твърде висок за един-единствен предпазител. Райм забеляза елегантното ѝ движение и си даде сметка колко красива всъщност е Амелия. Със сигурност бе най-красивата жена, която бе виждал в редиците на полицията.
За един кратък миг тя му се стори безкрайно привлекателна. Хората казват, че мислите се управляват от секса, и Райм бе напълно съгласен с това. Парализата не спира половите желания. Спомни си с лек ужас една нощ, шест месеца след нещастието. Двамата с Блейн опитаха да се любят. Само за да видят какво ще стане. Един малък опит.
Но опитът съвсем не се оказа толкова безобиден. Сексът и без това не е нещо лесно, а като прибавиш катетрите и системите, човек се нуждае от доста повече сили и желание, от тези, с които Райм разполагаше. Но това, което най-бързо уби желанието му, бе лицето ѝ. По изражението ѝ личеше, че го прави само от съжаление, и това разби сърцето му. След две седмици подаде молба за развод. Блейн се възпротиви, но не ѝ бяха нужни много убеждения, за да подпише.