Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Сакс погледа още малко костта, после промърмори:

-      Не знам. Не мисля. Прилича на обикновен кокал.

Том хвърли поглед в паничката:

-      Това ли ти е уликата? Смешно.

-      Смешно... - сепна се Райм. - Смешно ли?

-      Имаш ли някакво предположение - попита Селито.

-      Никакви предположения - отвърна Том, наведе се и помириса костта. - Това е osso bucco.

-      Какво?

-      Телешки пищял. Готвих ти веднъж, Линкълн. Osso bucco. Задушено телешко. - Обърна се към Сакс и се усмих­на. - Каза, че било безсолно.

-      Дявол да го вземе! - възкликна Селито. - Купил го е от бакалницата!

-      Ако имаме късмет - каза Райм, - може да го е купил от кварталната си месарница.

Купър потвърди, че тестът с имунопреципитация е пока­зал отрицателен резултат за човешка кръв.

-      Вероятно е говежда - каза той.

-      Но какво се опитва да ни каже? - запита Банкс.

Райм нямаше ни най-малка представа.

-      Хайде да продължаваме - каза той. - А, има ли нещо по веригата и ключалката на белезниците?

Купър погледна железата, поставени в намачкано най­лоново пликче.

-      Вече никой производител не оставя фирмения си знак върху белезниците. Така че тук сме в задънена улица. Клю­чалката е „Секюр про“, средно стар модел. Не е много здра­ва и в никакъв случай не е професионална. Колко време бе­ше нужно, за да я счупите?

-      Цели три секунди - отвърна Селито.

-      Ето. Нямат сериен номер и могат да се намерят във всяка железария.

-      С ключ или с шифър? - попита Райм.

-      Шифър.

-      Обадете се на производителя. Попитайте дали, ако разшифроваме комбинацията, ще могат да ни кажат от коя партида са и къде са изпратени за продан.

Банкс подсвирна:

-      Човече, това е къртовска работа.

Погледът на Райм го накара да се изчерви:

-      А ентусиазмът в гласа ви, детективе, ми подсказва, че вие ще се заемете с нея.

-      Слушам, сър - Банкс вдигна мобилния си телефон, като че да се защити, - веднага ще се заема.

-      Има ли кръв по белезниците? - попита Райм.

-      От един от нашите полицаи - отвърна Селито. - Поряза се, докато се опитваше да ги строши.

-      Значи са замърсени.

-      Опитал се е да я запази - обясни Сакс.

-      Разбирам. Добре е направил. Но все пак белезниците са замърсени.

Райм хвърли отново поглед към масата.

-      Има ли отпечатъци?

Купър отвърна, че е проверил и е намерил само тези на Селито.

-      Добре. Да се заемем с парчето дърво. Провери го за отпечатъци.

-      Аз вече го направих - обади се Сакс. - На местопрес­тъплението.

„Д. С. - помисли си Райм. - Не прилича на човек, който заслужава да го подценяват.“

-      Нека използваме по-точните методи, за да сме сигур­ни - каза Райм и се обърна към Купър. - Изследвай го с ДФО или нинхидрин. След това го облъчи с нитала.

-      С какво? - почуди се Банкс.

-      Неодим-итриево-алуминиев лазер.

Техникът напръска дървото със съдържанието на едно пластмасово шишенце, после го облъчи с лазера. Постави си предпазни очила и внимателно го огледа: