![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
„Глупости! Чудовища...“
Монеле продължи по тъмния коридор, заслушана в бръмченето на електромерите. Отдалеч долитаха звуците на една песен на „Оейзис“.
В пералното помещение бе тъмно.
Остава и тези крушки да липсват. Край на търпението ѝ, ще се качи при хер Найшен и ще блъска по вратата му, докато негодникът не изскочи на бегом. Лошо му се пише и заради счупените ключалки на входните врати на блока. И заради ония хлапаци, дето смучат необезпокоявано бира всяка вечер пред главния вход. И заради крушките.
Монеле се пресегна и натисна ключа.
Ярка бяла светлина. Три огромни крушки грееха като слънца в мръсното помещение. Монеле пристъпи към четирите перални машини и напъха в едната бельото, в другата цветното пране. Извади няколко четвъртдоларови монети, пусна ги в машините и натисна копчетата.
Нищо.
Тя фрасна копчето. Ритна машината. Никаква реакция.
„Мамка му! Gottverdammt, проклета сграда.“
После забеляза кабела. Някой идиот бе изключил машините от контакта. Много добре знаеше кой. Найшен имаше дванадесетгодишно синче, което бе виновник за повечето бели в блока. Когато преди година се оплака за нещо на баща му, малкият негодник се опита да я изрита по задника.
Монеле вдигна щепсела и протегна ръка зад машината, за да напипа контакта. Включи го.
И усети нечий дъх във врата си.
„Nein!“
Беше се скрил между пералнята и стената. Монеле изпищя. Нападателят носеше скиорска маска и тъмни дрехи. Стисна я за ръката като с клещи. Тя не беше в добро равновесие и непознатият лесно я повали. Стовари се на пода и удари лицето си в твърдия бетон.
Той се хвърли върху нея, притисна ръцете ѝ към пода и бързо лепна широка лента тиксо на устата ѝ.
„Hilfe! Nein, bitte nicht. Bitte nicht!141 “
He беше едър, но бе силен. Лесно я обърна по корем и белезниците щракнаха около китките ѝ.
Непознатият се изправи. За известно време, което ѝ се стори цяла вечност, в мазето се чуваше само капенето на вода, нейното учестено дишане и далечното тиктакане на електромери.
Очакваше ръцете му да я сграбчат, да разкъсат дрехите ѝ. Непознатият отиде до вратата, за да се увери, че са сами.
О, със сигурност бяха сами. Монеле беше от малкото наематели, които ползваха пералнята. Повечето избягваха да слизат в мазето, защото бе пусто, прекалено близо до задния вход и твърде далеч, за да ти се притече някой на помощ, ако се наложи.
Непознатият се върна и я обърна отново по гръб. Прошепна. Нещо неразбрано. После:
- Хана.
„Хана ли? Има някаква грешка! Мисли ме за друга.“
Монеле заклати енергично глава, за да разсее заблуждението му.
После погледна очите му и спря. Дори през маската се виждаше, че нещо не е наред. Той изглеждаше разочарован. Огледа тялото ѝ, поклати глава. Опипа дебелите ѝ ръце. Натисна пълните ѝ рамене, щипна малко тлъстина. Монеле потрепери от ужас.
Точно това се четеше в погледа му: разочарование. Похити я, а сега сякаш не беше сигурен, че я иска.
Непознатият пъхна ръка в джоба си. После бавно измъкна блестящо ножче. Монеле започна да хленчи.
„Nein, nein, nein!“
Съскане се процеди през зъбите, като полъх на вятъра през сухи клони. Наведе се над нея:
- Хана, какво ще правим сега?
После изведнъж непознатият взе някакво решение. Прибра ножчето, вдигна Монеле на крака и я поведе по коридора, през задната врата - онази със счупената ключалка, заради която немкинята от седмици се караше с хер Найшен.
11.
Съвременният криминолог е ренесансова личност.
С енциклопедични познания по ботаника, геология, балистика, медицина, химия, литература, инженерство. Ако знае достатъчно факти - че прах с високо съдържание на стронций може да идва от счупена крайпътна лампа, чe faca е „нож“ на португалски, че етиопците не използват прибори, а се хранят само с дясната си ръка, че куршум със следи от цев с пет бразди и дясна резба със сигурност не е изстрелян от пистолет „Колт“, ако знае тези на пръв поглед непотребни подробности, детективът може да си направи такива изводи, които да го заведат до извършителя на престъплението.
Едно нещо, с което всички криминолози са запознати, е анатомията. И това със сигурност бе призванието на Линкълн Райм, който през последните три и половина години бе напълно повдигнат от ребуса на собствените си кости и нерви.