Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Това започва да ме дразни — каза Накор.
— Съгласен съм — отвърна Пъг. — И както отбеляза, може да стане опасно, ако загубя концентрация. Спрете за миг!
Послушаха го и Пъг вдигна ръка. Над защитната сфера се появи искра от бяла светлина. Пъг завъртя пръста си и нажежената точка също се завъртя.
— Пазете си очите! — предупреди Пъг.
Изведнъж всичко стана бяло и черно, светлата точка избухна с яркостта на слънце по обед, а след това — още по-ярко. Пулсиращата светлина се задържа само за миг, но ефектът беше ослепителен.
Пъг и спътниците му отвориха очи и видяха мъже, крещящи от паника и ужас. Някои махаха с ръце слепешком, други падаха на колене с ръце на очите.
„Сляп съм!“ — това се повтаряше навсякъде от ужасените и изпаднали в паника мъже. Защитата бе сломена.
— Колко ще продължи това? — попита Миранда.
— Не повече от ден за някои, часове за други — каза Пъг. — Но точно тази група няма да ни безпокои повече.
Промъкнаха се през последната бариера и продължиха към цитаделата. Войниците, които бяха запазили зрението си, побягнаха пред гледката на четирите могъщи същества, които крачеха уверено по улицата.
Един слисан часовой беше извикал да вдигнат подвижния мост и когато приближиха на стотина крачки от него видяха, че се вдига. Томас затича напред и напусна защитното обкръжение. Пъг го пусна да угасне, защото макар да не беше необходима голяма концентрация, за да го запази, все пак изискваше енергия, която можеше да му потрябва по-късно.
Томас скочи върху вдигащия се мост — той вече беше стигнал на шест стъпки над пътя — с бърз замах на меча си отсече желязната верига отдясно и брънките й колкото човешка глава се пръснаха с оглушителен трясък.
После отсече лявата верига и мостът с трясък падна на мястото си. Войниците в цитаделата срязаха задържащите въжета на макарата, която вдигаше портикула, и тежката желязна решетка падна на мястото си в дупките на камъните.
— Мога да я вдигна и да се пъхнете отдолу — каза Томас.
— Не, остави на мен — каза Миранда и вдигна дясната си ръка. Над ръката й се оформи топка пулсираща бяло-сребриста светлина, полетя напред, все едно лениво подхвърлена от някое дете, описа изящна дъга и се удари в средата на портикула. Енергията пробяга по решетките със съсък и искри и желязото на портата започна да пуши. След това се нагря и най-напред почервеня, а после се нажежи до бяло. Въпреки че стояха на няколко крачки, усетиха изпепеляващата топлина на метала, когато той започна да се топи. Мъжете във вишката над портикула завикаха и побягнаха от непоносимия зной. Там, където разтопеният метал докоснеше дървото, то пламваше и вдигаше пушек. Само след няколко минути се образува достатъчно голяма дупка, за да могат да минат.
— Внимавай къде стъпваш, Накор — каза Миранда.
— И ти внимавай.
— Аз не съм по сандали.
Влязоха в двора. Пред тях нямаше никой. Каквато и съпротива да ги очакваше вътре, беше се оттеглила при рухването на портикула. Прекосиха мъртвото пространство зад стената и влязоха в цитаделата.
От много години над залива на Илит господстваше невзрачен замък само с една кула, защото първите владетели не бяха нищо повече от пирати и търговци и техният залив беше всичко за тях. Но след като Кралството бе завзело Ябон, новият барон беше решил да построи тази цитадела в северния край на града, за да го пази от таласъмите и Братята на Тъмната пътека от Северните земи, които понякога нахлуваха в Ябон. Оттук последните пет поколения се управляваше баронството.
Изкачиха се по широки стъпала до внушителна дъбова врата. Томас бутна крилата, запиращият лост отзад, дебел колкото мъжка ръка, се прекърши и вратата се разтвори с трясък.
Преди да прекрачат прага Накор предупреди:
— Внимавайте! Това място е средище на сила.
— Усещам — каза Томас. — Някакво непознато усещане, нещо, каквото нито един валхеру не е срещал.
— Това говори нещо — отбеляза Пъг. — Щом един Господар на дракони не е срещал онова, което е зад тази врата… — Той затвори очи и съсредоточи сетивата си. На входа беше поставена магическа преграда: ако го бяха прекрачили, щеше да ги изпепели. Пъг бързо установи естеството й и я изключи. — Вече е безопасно, можем да минем.
С изваден меч и щит пред себе си, Томас влезе пръв. Пъг го последва с Миранда и Накор.
Щом пристъпиха в старата зала, все едно че влязоха в друг свят. Залата вонеше на смърт, подът беше покрит със засъхнали локви кръв. Черепи и кости се търкаляха из помещението, бледосива мъгла затъмняваше въздуха. В скобите по стените горяха факли с мъртвешки червена светлина, сякаш нещо беше изсмукало светлика от пламъците им.