Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Аз съм Залтаис от Вечното отчаяние.
— Томас! Трябва да го ликвидираш — извика Накор.
С едно движение на пръста Залтаис надигна Накор, отпрати го в дъга през залата и старият исалански комарджия се блъсна в стената и се свлече на пода.
Томас лежеше под бляскащото митично оръжие, хвърлено от Миранда — то отскачаше от стена към стена и кълцаше все още стоящите на краката си воини.
Пъг изпъна длан към Залтаис, енергийното кълбо отново блъсна крилатото създание и за втори път го натресе в трона.
Мистичното оръжие, хвърлено от Миранда, изведнъж угасна и Томас скочи на крака. Десетината останали воини го обкръжиха и той размаха меча си, неизползван в битка от времето на Войната на разлома. С всеки удар отсичаше по някой крайник или глава.
Миранда притича покрай вихрещия се сред залата бой да види как е Накор. Старият комарджия лежеше в безсъзнание и тя не можа да разбере колко сериозни са пораженията.
Пъг настъпи към Залтаис, който примига като зашеметен, но после очите му се фокусираха и съществото се ухили. Усмивката изпълни Пъг с безнадеждност.
— Подцених те, Пъг от Крудий, Миламбер от Конгрегацията! Не си Макрос Черния, но си сила! Колко жалко, че не си достоен за наследството на своя учител!
Пъг се поколеба за миг, сякаш не можеше да реши каква да е следващата му стъпка. Това колебание имаше цена, защото Залтаис махна с ръка и изпрати валма от черна енергия, които запълзяха към Пъг. Заудряха го и с всеки следващ удар Пъг изпитваше болка, каквато не беше изпитвал никога досега, по-силна от впиване на хищни зъби в жива плът, и всяко ново ухапване го караше да се усъмни в себе си. Олюля се и заотстъпва.
— Пъг! — извика Миранда, като видя отстъпващия си съпруг.
Томас замахна със златния си меч и довърши последния воин. Накор вече се надигаше.
Щом Пъг отстъпи, Томас скочи покрай него и златният меч се извиси. Залтаис вдигна ръката си и посрещна оръжието на Томас със златната стяга на китката си. Острието хвърли златни искри и Томас се откри за удара на крилатото същество. Залтаис замахна с опакото на дясната си ръка, удари Томас през лицето и воинът се олюля.
От трийсет години Томас не се беше изправял срещу същество с такава сила. И откакто се бе сблъскал със съчетания ум на валхеру, Томас не бе изпитвал такова съмнение. Дори демонът Джакан изглеждаше дребно изпитание в сравнение с това същество.
Томас падна на пода и облиза кръвта по устните си.
— Какво си ти?
— Аз ли? — каза Залтаис. — Аз съм ангел на Седмия кръг! Аз съм пратеник на Боговете!
Накор се надигна й извика:
— Назад! Той не е това, на което прилича! Той е същество на лъжи и заблуди! — Старецът избута подадената му от Миранда ръка и притича покрай кървавите трупове, валящи се по пода. — Тези са мъртви, защото това нещо ги е убедило, че единствената им надежда е да правят каквото им нареди. Ще мами и подвежда, и ще събужда съмнения, които ще стигнат до корените на душата ти. Ако го слушаш, рано или късно ще те убеди да му служиш.
Томас се надигна, кръвта от устните му закапа по златната броня, без да остави петно.
— Никога няма да служа на това същество.
— Първо ще те накара да се усъмниш в способностите си. После ще те накара да се усъмниш в предназначението си. После ще те накара да се усъмниш къде е мястото ти във вселената. Накрая ще те убеди къде ти е мястото!
Самопровъзгласилият се Ангел на Ада каза:
— Много говориш, старче!
И прибра черните валма, с които беше ударил Пъг, и насочи ръката си към Накор. Лумна ослепителна, нажежена до бяло мълния. Накор отскочи встрани и тя прелетя през залата и изхвърча през вратата.
Томас скочи и замахна с меча да удари съществото по тила. Залтаис се дръпна и острието го перна по лицето. Той залитна назад и нададе писък, пълен с гняв и болка. От челото до брадичката му зейна червен прорез. Мускулите под кожата сякаш запулсираха навън, цепнатината на лицето му се ушири и потече надолу по гърлото, към гърдите и корема, и съществото нададе нечовешки звук.
Звукът беше толкова пронизителен, че Пъг имаше чувството, че зъбите му всеки момент ще затракат. Той видя как червената резка се удължава и разцепва Залтаис от челото до скута. Като отваряща се бобова шлюпка, кожата и крилете на Залтаис се смъкнаха.
Съществото, което се появи от черупката, приличаше на гигантска богомолка с черно хитиново покритие и големи прозрачни криле.
— И това не е истинската му форма, както и предишната! — викна Накор. — Не можете да го убиете. Можете само да го задържите. Задръжте го и го върнете в онази яма вън.
— А, това няма да стане — каза нещото, в което се бе превърнал Залтаис. Забръмча гневно, крилете му запърхаха и то литна от подиума. Томас отново замахна с меча и раздра едно от крилете.