Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Залтаис рухна върху каменния под, а Накор се надигна и заотстъпва. Миранда тръгна напред и зареди заклинание. Пъг също пробва със заклинание.
Накор бързо заобиколи схватката в центъра на залата. Не искаше да се меси. Погледна генерал Фадавах — той си беше извадил меча, сякаш се канеше да се включи в боя на страната на адския си слуга. Другият мъж се беше присвил до трона. Накор приближи към тях, стиснал тоягата си, в случай че му се наложи да се защити.
Заклинанията на Миранда и Пъг подействаха почти едновременно. Около насекомото се материализираха червени ленти и се залепиха здраво по тялото му. То зацвърка в гняв и ужас. След това се прояви заклинанието на Пъг, сияние от бяла светлина, от която крайниците на Залтаис изтръпнаха. Насекомото се загърчи по камъните.
— Бързо! — извика Накор. — Отнесете го при ямата и го хвърлете вътре. После я запечатайте.
— Как? — попита Миранда.
— Както се сетите. — Обърна се към Фадавах и приятеля му и каза: — Аз ще се погрижа за тия двамата.
Томас надигна плененото същество, а Пъг се озърна през рамо към Накор.
— Хайде! — подкани го Миранда.
Накор пристъпи към Фадавах с тоягата напред. Генералът стоеше с вдигнат меч.
— Не ми трябват демони от ада, за да надвия един стар глупак като тебе — озъби се пълководецът на нашественическата армия. — Убивал съм и по-добри бойци още като младеж.
— Несъмнено — отвърна Накор. — Но ще видиш, че колкото и да съм несъвършен, все пак съм труден за убиване. — Погледна мъжа до Фадавах. — Питай приятеля си, той знае.
— Какво? — учуди се Фадавах и погледна наляво към Кахил.
Точно това леко разсейване беше нужно на Накор. Бърза като мълния, тоягата му се изстреля напред и краят й фрасна ръката на Фадавах с меча. Мечът падна от изтръпналите му пръсти, а генералът залитна назад и събори Кахил.
Фадавах се опита да извади камата на колана си с лявата ръка, но Накор го тресна с тоягата и генералът изрева от болка — вече и двете му ръце бяха безполезни.
Тоягата на Накор удари трети път и капачката на коляното на генерала изпука. Той падна и зарева от болка, а Накор каза:
— За неизброимите ти престъпления, освен ония, дето те принудиха да извършиш Изумрудената кралица и демона Джакан, си заслужил смърт. Но аз ще бъда милостив и ще ти спестя страданието, което заслужаваш. — Изведнъж тоягата му отново се изстреля напред и удари вече безпомощния Фадавах в челото. Накор чу как черепа му изпука. Очите на самозвания крал на Горчивото море се изцъклиха и той умря.
Накор заобиколи тялото на Фадавах и коленичи до мъжа, който се беше присвил до трона. Беше слабичък, с изпъкнали скули.
— Здравей, любима — каза Накор.
— Ти ме позна? — чу се шепот.
— Винаги — каза Накор. — Кой си сега, в това тяло?
— Кахил, командир на разузнаването.
— Властта зад трона, а? — каза Накор. — Там си отишла значи, когато демонът ти зае мястото?
— Не, преди това — каза Кахил. — Усетих, че нещо не е наред с това тяло, когато носех Изумрудената корона. Силите ми отпадаха… все едно, Кахил беше с Фадавах отпреди и му се доверяваха. Беше умен, но и алчен. Почти нищо не ми струваше да обсебя това тяло. Известно време Изумрудената кралица беше почти безумна, но като че ли никой не забеляза. После се появи онзи демон и я изяде. — Кахил сви рамене. — Аз единствена можех да виждам през илюзията и разбрах, че вместо мен управлява демонът. Траех си, защото знаех, че рано или късно ще получа шанс отново да властвам.
— Станали са неща, които са надминали и най-амбициозните ти мечти. Разбираш ли поне колко опасна игра си играла?
Мъжът отвърна вяло:
— Да, Накор. — После очите му светнаха и той каза: — Но нали знаеш, че си съм си такава.
Накор стана и подаде ръка на Кахил да се изправи.
— А Фадавах?
— Беше луд. Умът му съвсем го нямаше. Мислех да изградя оръжие, магическа машина, която да създаде армия от мъртъвци… толкова много се търкалят наоколо… и тя го направи, но освен това доведе Залтаис от ямата. Това не го очаквах. Фадавах можеше да я контролира, поне за известно време, но аз — не. Аз бях между чука и наковалнята. Бях готова да се отърва от Фадавах, след като Кралството бъде победено и задържа целия Ябон, но със Залтаис нямаше как да го постигна.
— Никога не си си давала сметка за последствията, Йорна.
— Кахил, моля.
— Харесва ли ти да си мъж този път?
— Понякога е полезно. Но ми липсва предишното тяло. То беше много по-красиво. — Съществото, което някога беше било съпругата на Накор, лейди Кловис и Изумрудената кралица, го изгледа и добави: — А ти от доста време използваш това тяло. Поизхабил си го.