Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Първо трябваше да нападнат мъжете от Две реки и Крилатата гвардия на Майен, разделени на две крила, едните около Мъдрите, другите — около Айез Седай и Стражниците. Те заобиколиха възвишението отляво и отдясно. Данил отново им бе позволил да развеят Червения орел, в добавка към Червената вълча глава. Руарк дори не погледна към Амис, която крачеше до коня на Кируна, но Перин долови тихото му мърморене: „Дано видим заедно изгрева, заслон на сърцето ми“.
Накрая майенците и мъжете на Две реки трябваше да прикрият оттеглянето на Мъдрите и Айез Седай, освен ако не станеше точно обратното. Тъй или иначе, Бера и Кируна като че ли не харесаха плана — те искаха веднага да се доберат до мястото, където беше Ранд.
— Сигурен ли си, че ще се биеш пеш, лорд Айбара? — попита от седлото си Добрайн. За него мисълта да не се сражава на кон беше недопустима.
Перин потупа секирата на бедрото си.
— Това не върши много работа от конски гръб. — Истината беше, че вършеше, но той не искаше да язди Стъпко или Дръжливко в онова, което ги чакаше. Хората можеха да избират дали да се хвърлят сред гмеж от стомана и смърт; за конете избираше той и днес изборът му беше „не“.
— Време е гайдите да засвирят танца — каза Руарк и вдигна черното си було, макар че днес гайди нямаше да свирят — нещо, което не се харесваше на част от айилците. Много от Девите не харесаха и ивиците червен плат, завързани над лактите им, за да ги отличават от Девите на Шайдо в очите на влагоземците; изглежда, смятаха, че всеки трябва да ги познава от пръв поглед.
Забулени в черно Деви и сисвай-айман се затичаха нагоре по склона, а Перин закрачи редом с Добрайн към Лоиал, който бе застанал в челото на кайриенците и стискаше секирата си с две ръце. Ушите му бяха присвити назад. Ейрам също беше там, с изваден меч; бившият Калайджия се усмихваше мрачно. Добрайн махна с ръка за атака, зад двата щандарта на Ранд изскърцаха седла и до айилците се надигна гора от петстотин пики.
Нищо не беше се променило в хода на битката, което изненада Перин, докато не осъзна, че са минали едва няколко мига, откакто я беше погледнал за последно. Времето му се беше сторило много по-дълго. Огромната маса на Шайдо продължаваше да напира; фургоните продължаваха да горят, мълниите продължаваха да бият от небето.
Мъжете от Две реки почти бяха излезли на позицията си, с майенците, Айез Седай и Мъдрите, и се придвижваха, наглед без да бързат, напред. Перин искаше да ги задържи по-назад, за да им даде повече шанс да се измъкнат, когато дойдеше времето за това, но Данил настоя, че трябвало да се приближат поне на триста крачки, за да бъдат лъковете им от полза, а Нурел беше невъзможно да бъде удържан. Дори Айез Седай, за които Перин беше сигурен, че им е нужно само да виждат добре, бяха настояли да са по-напред. Все още никой от Шайдо не ги беше видял — всички те сякаш се бяха съсредоточили единствено в напора си напред и навътре към центъра, отстъпваха пред огъня и мълниите и отново налитаха напред. Нужно беше само да се обърнат, но врящият пред тях пъкъл задържаше цялото им внимание.
Осемстотин крачки. Седемстотин. Мъжете от Две реки слязоха от конете и вдигнаха лъковете си. Шестстотин. Петстотин. Четиристотин.
Добрайн извади меча си, вдигна го и изрева:
— Лорд Дракона, Таборвин и победа!
Ревът му се поде от петстотин мъжки гърла и пиките рязко се снишиха.
Перин едва успя да се хване здраво за стремето на Добрайн преди кайриенците с тътен да се понесат напред. Дългите крака на Лоиал го понесоха редом с конете, Перин се остави конят почти да го повлече и викна наум: „Хайде!“
Покритата с кафява трева земя се размърда и от нея изникнаха хиляди вълци — длъгнести кафяви степни вълци и други, по-тъмни и по-тежки, техните братовчеди от лесовете, и всички се затичаха, за да се нахвърлят върху Шайдо тъкмо когато първите дълги стрели на Две реки заваляха от небето над тях. Втори залп от стрели се извиси в дъга. Нови мълнии западаха със стрелите и нови огньове разцъфнаха. Забулени Шайдо се заобръщаха за битка с вълците и едва след няколко мига разбераха, че те не са единствената заплаха, че има и айилски копия и кайриенски пики.
Перин размаха секирата си. Съсече в движение един Шайдо и го прескочи. Трябваше да се доберат до Ранд — всичко зависеше от това. Огромната брадва на Лоиал се надигна, стовари се и отвори цяла просека. Ейрам сякаш затанцува с меча си, посичайки със смях всеки, който изникнеше на пътя му. Нямаше време да мисли за никой друг. Перин заработи със секирата си методично — дърва сечеше той сега, не плът; мъчеше се да не гледа бликащата кръв дори когато тя плискаше в лицето му. Трябваше да стигне до Ранд. Сечеше просека през къпинак.