Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Големите й тъмни очи се взряха в него.
— Ранд — изпъшка тя. — Жив си. Страх ме беше да погледна. Чу се ужасен рев, сандъкът се пръсна и… — Сълзи се затъркаляха по бузите й. — Помислих си, че са те… Уплаших се, че си… — Тя изтри лицето си с вързаните си ръце и си пое дъх. Глезените й също бяха вързани. — Ще ме развържеш ли, овчарче, и няма ли да направиш един от онези твои Прагове да ме измъкнеш оттук? Не, по-добре не си прави труда да ме развързваш. Само ме метни на рамо и тръгвай.
Той ловко запреде Огън и разсече въжетата, които я стягаха.
— Не е толкова просто, Мин. — Изобщо не познаваше това място; Праг, отворен оттук, можеше да го отведе къде ли не, стига изобщо да можеше да го отвори. Болка и немощ забърсаха границите на Празнотата. Не беше сигурен колко от Силата ще може да привлече. Изведнъж осъзна, че усеща преливането на сайдин от всички посоки. През дърветата, оттатък горящите фургони, успя да види айилци, сражаващи се със Стражници и с войниците в зелените палта на Гавин. Таим, изглежда, някак го беше намерил и бе довел воините на Аша’ман и айилци. — Все още не мога да тръгна. За мен са дошли приятели. Не се бой, ще те опазя.
Назъбен сребрист блясък разцепи едно дърво в края на горичката — съвсем близо. Мин подскочи и измърмори:
— Приятели, а?
Той й даде знак да остане на мястото си — с изключение на тази случайно попаднала мълния горичката изглеждаше недокосната — но когато с мъка се изправи, тя също се изправи, подкрепяйки го от едната страна. Той й бе благодарен за подкрепата, но реши да не се обляга на нея. Как щеше да повярва, че ще я защити, след като трябваше да го крепи, за да не падне?
Фургоните образуваха пръстен около дърветата. Някои от слугите се мъчеха да удържат конските впрягове — фургоните не бяха разпрегнати, — но повечето се криеха кой където може, с надеждата, че ще избегнат стихията, сипеща се отгоре. Всъщност с изключение на одевешната мълния всичко сякаш се целеше към сражаващите се хора. Навярно и в Айез Седай също. Всяка от тях седеше на коня си малко по-назад от гмежта от копия, мечове и огън, но не много далече; някои се бяха изправили на стремената, за да виждат по-добре.
Ранд бързо забеляза Ериан, тънка и тъмнокоса, на бледосива кобила. Луз Терин изръмжа и Ранд удари почти без да мисли. Още докато го правеше, усети разочарованието на другия мъж. Дух, за да я заслони и лека съпротива, подсказваща, че щитът се врязва през връзката й със сайдар, и още докато го затягаше. Въздух, с който да я събори в несвяст от седлото. Ако решеше да я усмири, искаше тя да разбере кой го прави и защо. Една от Айез Седай извика на някого да се погрижат за Ериан, но никоя не погледна към дърветата. Никой там, на откритото, не можеше да усети сайдин; смятаха, че Ериан е улучена от нещо, долетяло оттатък фургоните.
Очите му зашариха по останалите жени, спряха се на Катерин, която мяташе пламъци към айилците. Дух и Въздух — и тя се срина безчувствена, кракът й остана закачен на стремето.
„Да! — изсмя се Луз Терин. — А сега Галина. Нея искам специално.“
Ранд присви очи. Какво правеше той? Луз Терин бе този, който искаше тия трите така отчаяно, че не можеше да помисли за нищо друго. Ранд искаше да им плати за всичко, което му бяха причинили, но тук се водеше битка, хора загиваха, докато той си губеше времето в ловене на една определена Айез Седай. Деви също загиваха, несъмнено.
И той се зае със следващата Айез Седай, на двайсетина крачки вляво от Катерин, с Дух и Въздух, а после се придвижи до следващото дърво и свали Сарийн Немдал на земята, в безсъзнание и заслонена. Бавно се запромъква към края на горичката, удряйки скришом, като уличен разбойник, отново и пак. Мин престана да се мъчи да го крепи, макар да протягаше ръце, готова да го прихване.
— Ще ни видят — промърмори тя. — Някоя ще се обърне и ще ни види.
„Галина — изръмжа Луз Терин. — Тя къде е?“
Ранд не обърна внимание нито на него, нито на Мин. Койрен падна, след нея — още две, чиито имена не знаеше.
Айез Седай нямаше как да разберат какво става. И една след друга падаха от седлата си. Онези, които все още бяха в съзнание, започнаха да се пръскат, за да покрият целия периметър, с лека тревога, личаща в начина, по който подкарваха конете си, в удвоената ярост, с която огънят святкаше сред айилското множество и мълниите се сипеха от небето. Трябваше да е нещо отвън, но Айез Седай падаха, без да разбират нито как, нито защо.
Броят им започна да намалява и това взе да личи. Все по-малко мълнии изсвистяваха във въздуха, все по-малко огнени кълба избухваха. Айилците започнаха да нахлуват и да преобръщат фургоните. След няколко мига всичко се изпълни със забулени в черно айилци и се възцари истински хаос. Ранд зяпна изумен.