Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
„Тъмно — простена Луз Терин в дълбините на ума му. — Никога повече тъмно. Никога вече.“ Отново. И пак. Не беше сякаш чак толкова зле. Този път Ранд просто го пренебрегна.
И изведнъж ахна — сандъкът се движеше, стържеше по пода на фургона. Мръкнало ли бе вече? Подпухналата му плът неволно потръпна. Пак щеше да има бой преди да го нахранят и да го залеят с вода, а после пак да го вържат. Но щеше да е извън този сандък.
Малкият му затвор се наклони и тупна тежко на земята. Скоро капакът щеше да се отвори. Колко още дни под безмилостното слънце? Колко нощи? Изгубил им беше броя. Коя поред щеше да е сега? В главата му се завихриха лица. Белязал си беше наум всяка, която го бе измъчвала. Галина, Ериан и Катерина го бяха били най-често — единствените, които го бяха правили повече от веднъж. Лицата им сияеха в ума му с дива светлина. Колко пъти бяха искали да чуят крясъците му?
Внезапно му хрумна, че сандъкът вече би трябвало да е отворен. Бяха решили да го оставят тук през цялата нощ, а после щеше да дойде утринното слънце и…
— Пуснете ме! — изхърка той. — Пуснете ме! — Стори му се, че чува женски смях.
Заплака, а после сълзите пресъхнаха от гнева, нажежен като пещ. „Помогни ми“ — изръмжа той на Луз Терин.
„Помогни ми — изстена мъжът. — Светлина, помогни ми.“
И с мрачен ропот Ранд заопипва пак, слепешком, гладката повърхност към шестте меки пъпки. Рано или късно щяха да го пуснат. Рано или късно щяха да охлабят охраната си. А направеха ли го… Дори не усети как и кога се разсмя хрипливо.
Перин изпълзя до билото, надникна надолу и видя сцена, изплувала от сънищата на Тъмния. Вълците му бяха дали някаква представа за това, което трябваше да очаква, но представите избледняха пред реалността. Може би на миля от мястото, където той лежеше под обедното слънце, прииждаше огромна маса Шайдо, обкръжила напълно нещо като пръстен от фургони и мъже, струпани около група дървета край пътя. Много от фургоните горяха, погълнати от дивия танц на пламъците. Огнени кълба, малки като юмрук и големи колкото канари, връхлитаха сред айилците, лумваха огнени езици и поглъщаха дузини от тях, превръщайки ги в живи факли; мълнии падаха от безоблачното небе, изхвърляйки високо във въздуха земя и облечени я кадин-сор фигури. Но сребристи зъбци на мълнии биеха и към фургоните и откъм айилците също политаше огън. Много от пламъците изведнъж замираха или избухваха далеч от всяка цел, много от остриетата на мълниите секваха внезапно, но макар битката да изглеждаше леко в полза на Айез Седай, самото числено превъзходство на Шайдо рано или късно щеше да се окаже непреодолимо.
— Там долу трябва да има поне двеста-триста преливащи жени, ако не и повече. — Кируна, която лежеше до него, изглеждаше впечатлена. Сорилея, снишена до Зелената сестра, беше повече от впечатлена. Мъдрата миришеше угрижено; не уплашено, но тревожно. — Никога не съм виждала толкова сплитове наведнъж — продължи Айез Седай. — Мисля, че в лагера има поне трийсет Сестри. Довел си ни във врящ казан, Айбара.
— Четиридесет хиляди Шайдо — промърмори мрачно Руарк от другата страна на Перин. Дори мирисът му беше мрачен. — Поне четиридесет хиляди.
— Лорд Дракона долу ли е? — попита Добрайн: той бе от другата страна на Руарк. Перин кимна. — И ти смяташ да влезеш там и да го измъкнеш? — Перин отново кимна и Добрайн въздъхна. Той миришеше примирено, но не и уплашено. — Ще влезем, лорд Айбара, но не вярвам да излезем.
Този път кимна Руарк.
Кируна изгледа мъжете.
— Разбирате, че не сме достатъчно. Девет сме. Дори Мъдрите наистина да могат да преливат задоволително, не сме достатъчно, за да се преборим с това. — Сорилея изсумтя шумно, но Кируна не откъсна очи от гледката пред тях.
— Тогава си яхвайте конете и обръщайте на юг — каза Перин. — Няма да позволя на Елайда да спипа Ранд.
— Добре — отвърна Кируна с усмивка. — Защото и аз няма да го позволя. — Кожата му настръхна от тази усмивка. Разбира се, ако тя бе видяла злокобния поглед на Сорилея, насочен в тила й, и нейната щеше да настръхне.
Перин даде знак на останалите в подножието на хълма, а Сорилея и Зелената се плъзнаха надолу, докато можеха вече да се изправят, след което се забързаха в противоположни посоки.
Планът, който бяха успели да съставят набързо, не беше кой знае какъв. Свеждаше се до това да се доберат някак до Ранд, някак да го освободят и след това да се надяват, че няма да е наранен толкова тежко и че ще може да отвори Праг, та да се измъкнат преди било Шайдо, било Айез Седай от лагера да са успели да ги избият. Дреболии някакви си, безспорно, за някой герой от сказание или приказка на веселчун, но Перин ужасно съжаляваше, че не им бе останало време за сериозно обмисляне. Времето обаче бе едно от нещата, които им липсваха. Не беше ясно дали Айез Седай от Кулата ще могат да удържат атаката на Шайдо за повече от час.