Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Стражниците и войниците в зелените палта се сражаваха на малки групи срещу айилците, а Айез Седай се оградиха с дъжд от огън. Но се виждаха и айилци, сражаващи се с други айилци — мъже с пурпурната превръзка на сисван-айман и Деви с червени ленти на ръцете се биеха с айилци без превръзки и ленти. А после сред фургоните изведнъж се появиха и кайриенски бойци с пики, и майенци в червени ризници, които нападнаха и айилците, и Стражниците. Дали най-сетне не беше полудял? Мий се бе притиснала до него и трепереше. Тя беше истинска. И това, което виждаха очите му, също трябваше да е истинско.
Десетина айилци, всеки висок колкото него или по-висок, се затичаха към него. Те не носеха червено. Той ги изгледа с любопитство, докато един от тях, на крачка от него, не вдигна копието си. Ранд преля и огънят сякаш връхлетя върху тях от всички страни. Овъглени и изкривени трупове се сринаха в нозете му.
Изведнъж се появи Гавин — дръпна юздите на дорестия си жребец на десетина стъпки пред него. Беше с меч в ръка. Двайсетина мъже в зелени палта го следваха по петите. За миг двамата се втренчиха един в друг и Ранд се замоли наум дано не му се наложи да нарани брата на Елейн.
— Мин! — изрева Гавин. — Мога да те изведа оттук.
Тя надникна зад рамото на Ранд и поклати глава; стискаше го толкова здраво, че той не мислеше, че ще може да я откъсне от себе си, дори да искаше.
— Аз оставам с него, Гавин. Гавин, Елейн го обича.
Със Силата в себе си, Ранд можа да види как кокалчетата на десницата на Гавин побеляха около дръжката на меча.
— Джисао — извика той. — Сбирай Младоците. Пробиваме си път и се махаме оттук. — Гласът му бе мъртвешки. — Ал-Тор, някой ден ще видя смъртта ти. — Сръга коня с пети и подкара в галоп. Останалите го последваха. Викаха с цяло гърло „Младоци!“ и с всяка крачка нови и нови мъже в зелени палта се присъединяваха към тях.
Някакъв мъж в черен сюртук се затича и спря пред Ранд, загледа се след Гавин и земята изригна огън и пръст, събаряйки половин дузина коне тъкмо когато Младоците достигнаха фургоните. Ранд видя как Гавин се люшна в седлото си в мига преди да събори мъжа в черно с боздуган от Въздух. Не го познаваше, но непознатият носеше меча на Дракона на яката си и сайдин го изпълваше.
Сякаш в същия миг се появи Таим, с Дракони от синьо и златно, виещи се по ръкавите на черното му палто, и погледна надолу към непознатия. На яката му нямаше знаци.
— Не може да удряш по Преродения Дракон, Гедвин — каза Таим, едновременно меко и твърдо като стомана, а мъжът се надигна с мъка и отдаде чест с юмрук до сърцето.
Ранд обърна очи натам, където се беше отдалечил Гавин, но успя да види само голяма група мъже със знамето на Белия глиган — отваряха си със сеч път през обкръжаващите ги айилци.
Таим се обърна към Ранд и се усмихна — криво, както винаги.
— При тези обстоятелства вярвам, че няма да ме укориш, че наруших заповедта ти да не се противопоставям на Айез Седай. Имах причина да те посетя в Кайриен и… — Той сви рамене. — Изглеждаш ужасно зле. Ще позволиш ли да… — Устните му се свиха, когато Ранд отстъпи назад от протегнатата му ръка и дръпна и Мин. Тя се вкопчи в него още по-здраво.
Луз Терин беше започнал да се пени как щял да убие Таим, както правеше винаги при появата му, да бръщолеви налудничаво за Отстъпници и как щял да избие всички, но Ранд престана да го слуша — изтласка го някъде далече зад стените на разсъдъка си, заглуши гласа му до бръмченето на досадна муха. Номер, който бе научил в сандъка, докато нямаше какво друго да прави, освен да опипва щита и да слуша един глас в главата си, който в повечето случаи звучеше като глас на безумец. Но дори и без Луз Терин не искаше да бъде Изцерен от този мъж. Мислеше, че ако Таим само го докосне със Силата, ще го убие.
— Както желаеш — каза лукаво мъжът с ястребовия нос. — Вярвам, че подсигурих стана.
Това изглеждаше съвсем вярно. По земята се стелеха трупове, но мъжете продължаваха да се бият само на няколко места сред фургоните. Изведнъж купол от Въздух покри целия лагер и пушеците от пожарите се плъзнаха нагоре към оставената на върха на купола дупка. Не беше един-единствен здрав сплит на сайдин — Ранд успя да види как отделните сплитове се смесиха един с друг, за да го сътворят. Прецени, че под купола трябва да има поне двеста мъже с черни палта. Вихрушка от мълнии и огън се срина върху тази преграда и се пръсна, без да й направи нищо. Самото небе сякаш изпука и пламна; несекващ рев изпълни въздуха. Деви с червени ленти по ръцете и сисвай-айман застанаха покрай стената, която не можеха да видят, смесени с майенци и кайриенци. От другата страна Шайдо се втренчиха в невидимата преграда, отделяща ги от враговете им, мушкаха с копия или направо се хвърляха върху нея. Копията спираха неподвижно във въздуха, а телата отскачаха назад.