Господарят на хаоса

Щеше да ги подслуша, стига да можеше — те криеха много повече неща, освен приказките си за Мъдрите. Първо, Аланна отказа да му обясни как разбира къде е Ранд — „Има знание, от което може да пламне всеки мозък, освен на Айез Седай“, му бе отвърнала тя, хладно и загадъчно, но от нея вонеше на тревога и болка — и така и не искаше да признае, че е казала, че е ранен по някакъв начин. Верин почти дума не обелваше пред него, само наблюдаваше всичко с птичите си очи и тайнствена усмивка, но излъчваше вълни на безсилие и гняв. По миризмата той можеше да прецени, че водачка им е или Бера, или Кируна; Бера, реши той, въпреки че почти си съвпадаха и силата на мириса клонеше понякога и към другата. Все пак трудно беше да припише лидерството на Кируна, въпреки че двете се редуваха да яздят до него по около час всеки ден — повтаряха му първоначалния си „съвет“ и му даваха да разбере, че те командват. Нурел, изглежда, реши, че е така, защото започна да приема командите им, без дори да погледне към Перин, докато Добрайн го поглеждаше, но също ги слушаше. Първия ден Перин реши, че Мерана е останала в Кемлин, затова се смая, когато на втория се обърнаха към слабичката жена с лешниковите очи със същото име. Ранд беше казал, че тя оглавява пратеничеството от Салидар, но колкото и да изглеждаха Айез Седай равни помежду си на повърхността, Перин я определи като един от по-слабите вълци в глутницата им; тъпо примирение и плаха тревога изпълваше мириса й. Не беше изненадващо, че Айез Седай крият тайни, разбира се, но той смяташе да спаси Ранд от Койрен и му се искаше поне малко от малко да разбере дали няма да му се наложи да го спасява след това и от Кируна и дружките й.