Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Вече бе седмият ден, откакто бяха тръгнали от Кайриен. Яздеха под жаркото утринно слънце и той се чудеше що ли за изненада му готвят айилците тепърва, чудеше се дали айилците и кайриенците няма да се хванат за гушите и какво щеше да прави, след като настигнеше Айез Седай след три-четири дни.
Всичко това се заличи от едно известие от Половин опашка. Имало голяма група мъже — и жени, може би; вълците понякога трудно отличаваха мъжките човеци от женските — само на няколко мили западно, и яздели бързо в същата посока като Перин. Това, което го стъписа, беше смътният образ на двете знамена, зад които яздеха.
Добрайн и Нурел, Руарк и Юриен, Нандера и Сюлин, Сорилея и Амис бързо го обкръжиха.
— Продължете — каза той и обърна Дръжливко на запад. — Май ще намерим няколко приятели, които ще се присъединят към нас, но не бива да губим време.
Те продължиха, а той се отдалечи в галоп, но не го оставиха сам. Преди да е изминал и четвърт миля, вече го догонваха дузина Крилати гвардейци и още толкова кайриенци, поне двадесет Деви, водени от Сюлин, и още толкова сисвай-айман зад един сивокос мъж със зелени очи и строго лице. Перин се изненада само, че няма и една-две Мъдри.
— Приятели — измърмори Сюлин, подтичвайки до стремето му. — Приятели, които се появяват изведнъж, без да предупредят, а той изведнъж разбира. — Тя вдигна очи към него и заговори по-високо: — Не ми се ще да те видя да паднеш и да си счупиш носа.
Перин поклати глава. И тази жена да се прави толкова време на покорна слугиня! Странни хора бяха това айилците.
Продължи да язди в жегата, воден от вълците, и когато изкачи едно ниско възвишение, никак не се изненада, когато видя на може би около две мили конници в дълга колона по двама — мъжете на Две реки с техния си пряпорец с Червената вълча глава. Това, което го изненада, беше, че сред тях наистина имаше и жени — десет, преброи ги той — както и много мъже, за които беше сигурен, че не са от Две реки. Това, от което челюстите му се сковаха, беше второто знаме. Червеният орел на Манедерен. Безброй пъти им беше казвал да го махнат, но те не искаха и да чуят. Все пак неясното известие на вълците за знамената го беше подготвило.
Те, разбира се, също забелязаха него и свитата му. Добри очи имаше в четата. Дръпнаха юздите и спряха, някои свалиха лъковете от гърбовете си, дългите лъкове на Две реки, които можеха да убият човек от триста разкрача, ако не и повече.
— Никой да не минава пред мен — каза Перин. — Няма да стрелят, щом ме познаят.
— Изглежда, жълтите очи виждат надалеч — рече мрачно Сюлин. Мнозина от останалите го изгледаха странно.
— Просто стойте зад мен — въздъхна Перин.
Когато се приближи, надигнатите лъкове се снишиха. Водеха Стъпко, забеляза той с радост, и Лястовица — с по-малко радост. Файле никога нямаше да му прости, ако позволеше черната й кобилка да пострада. Добре щеше да е да се върне на гърба на дорчото си, но може би нямаше да е зле да задържи и Дръжливко — един лорд можеше да си позволи да има два коня. Дори лорд, на когото сигурно не оставаха повече от четири дни живот.
Данил подкара бавно коня си пред колоната на Две реки, а с него и Ейрам. Жените го последваха. Перин видя лишените от възраст черти на Айез Седай още преди да познае Верин и Аланна — и двете яздеха с жените. Никоя от другите не познаваше, но беше сигурен какви са, макар и да не беше сигурен как са се озовали тук. Девет. Девет Айез Седай можеше да се окажат повече от полезни, след три-четири дни, и все пак доколко можеше да им се довери? Бяха девет, а Ранд беше казал, че само шест могат да го следват. Зачуди се коя ли от тях е Мерана, водачката им.
Една Айез Седай с квадратно лице, — приличаше на селянка — проговори преди Данил да е успял да отвори уста. Яздеше яка кафява кобила.
— Значи ти си Перин Айбара. Лорд Перин, би трябвало да кажа. Много сме слушали за теб.
— Изненада е да те срещнем тук — добави хладно една високомерна, макар и хубаволика жена — с такива странни спътници. Яздеше черен кон със свирепи очи; Перин бе готов да се обзаложи, че животното е обучавано за боен кон. — Бяхме сигурни, че си далече пред нас.