![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Течащата вода е деформирала една по една дупчиците на намерената от Слотроп стара хармоника „хонер“, квадратчетата са огънати като нотни знаци и бистрият поток свири на тях зрително съзерцателен блус. Във всички реки, навсякъде, където водата се движи, има цимбалисти и устни хармонисти. Както е пророкувал онзи Рилке:
Дори при такава отдалеченост все още е възможно да бъдат намерени и озвучени духовете на загубените хармонисти. Слотроп потупва хармониката в крака си, за да изтръска водата от нея, и платиците й запяват, подхващат искрения блус от такт 1 на днешната утринна част, а той просто духа в хармониката и състоянието му никога не е било толкова близо до понятието духовно посредничество, а той дори не го осъзнава.
Хармониката не се бе появила веднага. В първите му дни из тези планини, той се бе натъкнал случайно на комплект гайди, оставени от някаква шотландска военна част. Слотроп притежава умението да се справя успешно с всякакви неща. Овладяването на Имперския инструмент беше лесна работа. За седмица той разучи мечтателната филмова песничка в оригинално изпълнение на Дик Пауъл „Ще ти попея на сянка“, и я свиреше с гайдите отново и отново, почти непрекъснато, Уанг дидъл ди, Уанг дидъл дум ди дуууу… След време почна да забелязва оставени хранителни дарения до издигнатия от него навес. Кръмно цвекло, кошница с череши, даже прясна риба. Така и не виждаше кой ги носи. Навярно предполагаха, че Слотроп е призрак на гайдар или просто само звук, а и на него му бяха достатъчно добре познати самотата и нощните гласове, за да предполага какво става. Престана да свири на гайдите и на следващия ден намери хармониката. Тя случайно се оказа същата, която бе изгубил в 1938-ма или 9-та в тоалетната на танцувална зала „Роузланд“, но за него това е прекалено отдавна, за да го помни.
Той е оставен на мира, сам, никой не го закача. Други хора може и да са виждали него или неговите огньове, обаче не опитват да го доближат. Той си пуска брада и дълга коса, носи дочен панталон и риза, които Бодайн бе свил от пералнята на „Гаднярът Джон“. Но му е приятно да стои по цели дни гол, да го лазят мравки по краката, пеперуди да кацат на рамената му, да наблюдава живота на планината, да опознава сврачки, глухари, язовци и мармоти. Би трябвало да се отправя в множество най-различни посоки, но той предпочита засега да остане тук. Навсякъде, където е бил, Куксхафен, Берлин, Цюрих, Ница, най-вероятно са под наблюдение. Все още може да опита да намери Скачача или Блоджет Уаксуинг. Защо го тресе тази мания да получи документи за самоличност? За чий хуй са му нужни документи? Може да опита в някое Балтийско пристанище, да изчака докато намине фрау Гнаб и с нея да се прехвърли в Дания или Швеция. Разселници, изгорели канцеларии, изгубени завинаги архиви, в Европа документите може и да не са от такова значение… я чакай малко, от такова значение както къде, а Слотроп? Кажи де! А? Както в Америка ли? Егати! ’Айде стига тъпотии!…
Да, все още мисли, че има начин да се върне. Той се е променял, разбира се, променял се е, от време на време е поскубвал албатроса на собственото „аз“, лениво, полусъзнателно все едно че си чопли носа, но единственото призрачно перо, което пръстите му все не успяват да докоснат, е Америка. Горкият загубеняк, не може да я пусне от себе си. Прекалено често му е нашепвала насън обичай ме, ненаситно е изкушавала вниманието му в будно състояние с всевъзможни съблазни и невероятно добри перспективи. Някога — този ден е ясен в представите му — може да успее най-после да каже извинявай, разбира се ще съумее, и ще я напусне… но не и сега. Още един опит, още една възможност, още едно споразумение, още едно прекачване на многообещаваща линия. Може би това е просто гордост. Ами ако за него повече няма място в нейната конюшня? Ако го е прогонила, тя изобщо няма да дава обяснения. Нейните „жребци“ са безправни. Тя е имунизирана против техните дребнави и глупави въпроси. Тя е точно Злобната Амазонка, която се е появявала във фантазиите ти.
А по-нататък следва Джамф, съчетаването на „Джамф“ и „аз“ в главния сън. При кого да отиде за помощ с това сливане? защото то няма да може да понесе по-внимателно разглеждане, нали? Ако той се приближи прекалено много, ще последва отмъщение. Може и предварително да го известят, а напълно е възможно да минат и без предупреждение.