Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Рик кимна.
— Убеден съм, че причината тя да търси сила, беше свързана с теб. Занимаваш ли се с някаква форма на окултизъм?
— Не.
— Тя казваше понякога, че не е изключено дори да си някакво свръхестествено създание.
Изсмях се. Той също, миг по-късно.
— Не знам — каза след това. — Има доста странни неща в тоя свят. Едва ли всяко от тях е реално, но…
Аз свих рамене.
— Кой знае? Та значи ти мислиш, че Джулия е търсила някаква система, която да й даде силата да се защити от мен?
— С такова впечатление останах.
Отпих глътка от виното.
— Това е абсолютна безсмислица — му казах.
Но въпреки това знаех, че вероятно е било точно така. И ако я бях принудил да влезе в досег с онова, което бе отнело живота й, това означаваше, че в известен смисъл съм отговорен за смъртта й. Ненадейно към болката ми се прибави и чувство за вина.
— Довърши си разказа — казах аз.
— Това е почти всичко — отвърна той. — Уморих се да слушам хора, които непрекъснато искаха да обсъждат вселенски идиотщини и си тръгнах.
— И това е всичко? Тя успя ли да намери подходящата система, подходящия гуру? Какво се случи след това?
Рик отпи голяма глътка и впери поглед в мен.
— Аз наистина я харесвах — каза той.
— Вярвам ти.
— Тарот, Кабала, Златна Зора, Кроули, Фортуна — ето това се случи.
— Задържа ли се при някой от тях?
— Не съм сигурен, но мисля, че да. Научих за това след известно време.
— Ритуална магия, значи?
— Нещо такова.
— Кой се занимава с нея?
— Доста хора.
— Искам да кажа, с кого се е свързала Джулия? Чувал ли нещо за това?
— Мисля, че с Виктор Мелман.
Погледна ме в очакване. Поклатих глава.
— Съжалявам, името не ми говори нищо.
— Странен човек — каза Рик замислено, после отпи от чашата си и се облегна назад, като скръсти ръце зад тила си и изви лакти напред. Загледа се в мивката. — Чух… чух да се говори — от доста хора, на които може да се вярва, че у него има нещо, че е постигнал някакво просветление, че има особена сила и понякога може да бъде велик учител. Но имал също така и проблеми с егото си, които явно вървят ръка за ръка с нещата от тоя сорт. Освен това имало и някои доста неприятни подробности. Чувал съм дори, че това не било истинското му име, че бил картотекиран като престъпник и че бил по-скоро шарлатанин, отколкото истински маг. Не знам. Иначе той е художник, при това доста добър. Картините му се продават като топъл хляб.
— Срещал си се с него?
Пауза, после:
— Да.
— Какво беше личното ти впечатление?
— Не знам. Е… аз съм предубеден по въпроса. Не бих могъл да кажа.
Той гаврътна виното от моята чаша.
— И как стана това?
— О, веднъж поисках да уча при него. Но той не ме прие.
— Значи ти също си минал през това. Мислех си, че…
— През нищо не съм минавал — тросна се той. — Просто опитвам от всичко, това е. Всеки минава през различни етапи. Исках да се доизградя, да израсна, да се извися. Кой не го иска? Но така и не успях да го постигна. — Поуспокои се и отново си пийна от виното. — Понякога усещах, че съм близо, че долавям някаква сила, някакво видение, което мога почти да зърна и да докосна. Почти. След това всичко изчезна. Това са пълни глупости. Човек просто се самозаблуждава. Случваше ми се дори да си мисля, че съм го постигнал. После минаваха няколко дни и разбирах, че отново се самозалъгвам.
— И всичко това преди да се запознаеш с Джулия?
Той кимна.
— Точно така. Може би това продължи връзката ни за известно време. Още си падам по приказките за тия глупости, макар че вече не вярвам в тях. После тя започна да взема всичко прекалено сериозно, а аз нямах намерение отново да минавам по стария маршрут.
— Разбирам.
Той пресуши чашата си и отново я напълни.
— Глупости — каза той. — Има безброй начини, по които можеш да се самозалъгваш, да измисляш рационални обяснения, които нищо не струват. Предполагам, че съм искал да се докосна до магията, а в света няма истинска магия.