Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Денят беше 30-ти април и за пореден път бях срещнал смъртта очи в очи. Трябваше да открия човека, който си играеше с живота ми. „З“ отново бе насъскал срещу мен свой посредник. А нещото, което обезвредих, съвсем не беше обикновено куче. И тези Карти… Откъде се е сдобила с тях Джулия и защо е искала да ми ги даде? Картите и кучето говореха за сили, които надхвърляха тези на обикновен човек. През цялото време мислех, че съм обект на вниманието на някой откачен, с който бих могъл да се справя на почивки. Но събитията от тази сутрин въвеждаха съвсем ново ниво на трудност в ситуацията. Те говореха, че някъде ме очаква доста труден противник.
Потръпнах. Щеше ми са отново да поговоря с Люк, да го накарам да възстанови разговора си с Джулия от предишната вечер, за да разбера дали не е споменала за нещо, което да ми подскаже откъде да започна. Исках също така да се върна и да претърся апартамента й по-обстойно. Но за това не можеше да става и дума. Още докато се отдалечавах от сградата, ченгетата вече бяха паркирали колите си пред входа. За известно време връщането щеше да е невъзможно.
Рик. Оставаше ми Рик Кински — мъжът, с когото тя започна да излиза, след като се разделихме. Бях го мяркал — слабоват, с мустаци, от интелектуалния тип, с дебелите очила и всичко останало. Беше управител на книжарница, през която бях минавал веднъж или два пъти. Но това беше всичко, което знаех за него. Може би той щеше да успее да ми каже нещо за картите и за това, как Джулия бе успяла да се намеси в нещо, което й бе коствало живота.
Прехвърлях още известно време мрачни мисли през главата си, след което прибрах Картите. Нямах намерение да си търся белята. Поне засега. Първо трябваше да събера колкото може повече информация.
Тръгнах обратно към колата. Докато вървях, се сетих, че все още е 30-ти април. Ами ако „З“ не бе планирал тазсутрешния си удар директно за мен? В такъв случай оставаше още доста време за друг опит. Освен това имах чувството, че ако се доближа до истината, „З“ ще забрави за календара и ще ми прегризе гърлото при първа възможност. Реших отсега нататък да бъда непрекъснато нащрек, докато не намеря изход от ситуацията. Освен това смятах оттук нататък да съсредоточа вниманието си изцяло върху намирането на въпросния изход. Явно оцеляването ми зависеше пряко от това, да успея да унищожа врага си, при това съвсем скоро.
Дали трябваше да се посъветвам с някого? И с кого? Все още имаше ужасно много неща, които не знаех за своите роднини…
Не. Още не, реших аз. Трябваше да сторя всичко възможно, за да се справя сам. Освен че ми се искаше да го направя, ми беше необходимо и да се поупражнявам. Там, откъдето идвам, е необходимо човек да умее да се справя с гадни ситуации.
Карах колата, оглеждайки се за уличен телефон, и се опитвах да не мисля за Джулия, такава, каквато я бях видял за последен път. Вятърът довя няколко облака от запад. Часовникът тиктакаше на китката ми до невидимата Фракир. По радиото течаха нерадостни международни новини.
Спрях до един магазин и се опитах да се свържа по телефона с „Ню Лайн Мотел“. Люк беше излязъл. Погълнах един от специалните сандвичи плюс млечен шейк в закусвалнята на магазина и звъннах отново. Още не се беше върнал.
Добре. Ще го хвана по-късно. Насочих се към центъра. Спомних си името на книжарницата, където работеше Рик. „По нещо за всеки“.
Минах покрай нея и видях, че е отворено. Паркирах на няколко преки нагоре по улицата и се върнах пеш. Бях нащрек още с навлизането в по-оживената част на града, но така и не забелязах някой да ме следи.
Докато вървях, ме докосна студен ветрец, който намекваше за дъжд. Видях Рик през витрината, седнал зад високия щанд, зачетен в някаква книга. Изглежда вътре нямаше никой друг освен него.
Щом отворих вратата, над нея иззвъня малка камбанка и Рик вдигна поглед. Стегна се, докато се приближавах към него, а очите му се разшириха.
— Здрасти — казах аз и направих кратка пауза. — Не знам дали ме помниш.
— Вие сте Мърл Кори — заяви той тихо.
— Точно така. — Наведох се над щанда, а Рик се отдръпна. — Чудех се дали не би могъл да ми помогнеш с малко информация?
— Каква по-точно?
— Става въпрос за Джулия — казах аз.
— Вижте — отвърна ми той, — не съм се доближавал до нея, преди вие двамата да скъсате.