Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— А? Не, не, не ме разбираш. Не това ме интересува. Имам нужда от по-актуална информация. През последната седмица тя се е опитвала да се свърже с мен и…
Той поклати глава.
— От няколко месеца не съм чувал нищо за нея.
— О-о…
— Да, спряхме да се виждаме. Различни интереси, нали разбирате?
— Тя беше ли добре, когато… спряхте да се виждате?
— Мисля, че да.
Погледнах го право в очите и той трепна. Това не ми хареса. „Мисля, че да.“ Видях, че малко се страхува и реших да го притисна.
— Какво имаш предвид под „различни интереси?“ — попитах аз.
— Ами, тя започна да се държи доста странно, нали разбирате? — каза той.
— Не разбирам. Обясни ми.
Рик облиза устни и отмести погледа си.
— Не искам да си имам неприятности — заяви той.
— Това не би ме разколебало. За какво ставаше въпрос?
— Ами — каза той, — тя беше изплашена.
— Изплашена? От какво?
— Ъ-ъ… от вас.
— От мен? Абсурд. Никога не съм правил нещо, с което да я изплаша. Какво каза тя?
— Така и не ми го обясни надълго и широко, но мисля, че беше нещо свързано с името ви. Тогава се появиха тия нейни странни интереси.
— Леко на завоите — казах аз. — Съвсем му изтървах края. Значи тя започна да се държи особено и у нея се появиха някакви странни интереси? Какви по-точно? Наистина нищо не разбирам, а много ми се иска.
Той се изправи и тръгна към дъното на помещението, като ми кимна да го последвам. Последвах го.
Когато стигнахме до лавиците, препълнени с книги за природосъобразната медицина, екологично чистото селско стопанство, бойните изкуства, билколечението и раждането при домашни условия, Рик забави крачка, но ги подмина и спря до секцията с книги за ортодоксалния окултизъм.
— Ето — каза той. — Тя взе няколко от тези, върна ги, и взе още.
Свих рамене.
— Това ли е всичко? Не ми звучи никак странно.
— Само дето тя ги взе съвсем насериозно.
— Доста хора го правят.
— Оставете ме да довърша — продължи той. — Тя започна теология и дори отиде на няколко сбирки на местната група. Доста бързо се отказа от това и тогава се срещна с хора, които имаха различни контакти и връзки. Много скоро вече се мотаеше със суфисти, гурдеефяни и дори с някакъв шаман.
— Интересно — казах аз. — А с йоги?
— С йоги не. Когато й зададох същия въпрос, Джулия ми отговори, че търси сила, а не самадхи. Както и да е, тя продължи да завързва все по-странни познанства. Атмосферата взе да става твърде разредена за мен и аз й казах сбогом.
— Защо ли го е правела? — промърморих аз замислено.
— Ето — каза той. — Хвърлете един поглед.
Той ми връчи някаква черна книга и отстъпи назад. Взех я. Беше издание на Библията. Погледнах бележките за издателя.
— Специално издание ли е? — попитах аз.
Той въздъхна.
— Не. Прощавайте.
Взе книгата и я върна на рафта.
— Извинете ме за минутка — каза Рик.
После се върна на щанда и измъкна изпод него една картонена табелка. На нея пишеше „Почивка. Ще бъде отворено в…“, а до надписа имаше циферблат с подвижни стрелки. Той ги нагласи така, че да показват половин час по-късно и отиде, за да закачи табелката на входната врата. След това спусна резето и ми махна да го последвам в една стая отзад.
В стаята имаше бюро, няколко стола и картотека на книгите. Рик седна зад бюрото и ми предложи с жест най-близкия стол. Аз седнах. Той включи телефонния секретар, отмести куп формуляри и писма от плота, отвори някакво чекмедже и извади оттам бутилка „Кианти“.
— Какво ще кажете за по чашка? — попита Рик.
— Защо не? Благодаря.
Той стана и отиде до вратата на малката умивалня. Взе две чаши и ги изплакна. После ги донесе на бюрото, напълни ги и побутна едната към мен. И на двете имаше надпис „Шератън“.
— Извинявай, че ти тикнах така Библията — каза той, вдигна чашата си и отпи.
— Изгледа ме така, сякаш очакваше да изчезна сред кълбо от дим.