![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Той отвратено свали арбалета и го пъхна отново под наметалото си.
Сетне се олюля назад. За негова изненада сърцето му препускаше трескаво. Той зашеметено наблюдаваше как матриархът минава необезпокоявано край него, докато ръката му стискаше в безсилно отчаяние дръжката на арбалета.
Кучето, което лежеше до него, изскимтя. Това му напомни, че трябва да действа. Той бързо разглоби арбалета и го прибра в навитото наметало заедно с далекогледа и меча. Хвърли поглед към матриарха, която продължаваше пътя си по Серпентината. Знаеше, че трябва да не я изпуска от очи и да я следва, докато не се разкрие някаква друга възможност. Вдигна вързопа и се обърна да я последва.
Рьошунът си проправи път през тълпата. Кучето продължи да гледа след него.
Аш усещаше соления дъх на морето, докато крачеше заедно с процесията по виещия се път на Серпентината. Той разбра, че най-сетне наближават Първото пристанище. Тълпите по тротоарите бяха наблъскани толкова нагъсто, че се оказа трудно да не изостава въпреки бавната скорост, с която се движеше паланкинът на матриарха. Беше като в детския му кошмар, в който се опитваше да бяга бързо през гора от бамбук в разгара на буря. Когато напълно изгуби от поглед Сашийн, той изръмжа и си проби път през група мъже към една по-малко оживена пряка. От там продължи към пристанището по друг път.
Когато излезе на откритите кейове, спря за момент и погледна към флотата, която стоеше на котва там. Изглеждаше по-малка от последния път, когато я беше видял — в деня, когато се сбогува с Барана и останалите при отплаването им към дома. По-голямата част от рояците бойни кораби, закотвени там, вече бяха отплавали, с изключение на няколко ескадри. Останалите бяха тежки транспортни кораби, заобиколени от множество гребни лодки, които превозваха последните припаси и хора от кейовете. Над всички тях се извисяваше масивният корпус на имперския флагмански кораб.
Той стоеше там и наблюдаваше безпомощно, докато робите отнесоха паланкина на Сашийн по подвижното мостче към голямата баржа, която ги чакаше във водата. Останалата част от антуража на матриарха ги последва, след това подвижното мостче беше издърпано на борда и се появиха дълги гребла, които изтласкаха баржата встрани от пристана. Гребците загребаха към флагманския кораб.
Покрай Аш минаваха хора, но той почти не им обръщаше внимание. Не помръдваше, очите му бяха вперени в баржата, която се насочваше към дълбоките води на пристанището. По протежението на целия кей тълпите махаха на Светия матриарх и крещяха благословии за предстоящата й победа. Аш трескаво се огледа наоколо в търсене на някакъв начин да я последва. Навярно можеше да наеме някоя свободна гребна лодка или да си купи място на една от онези, които вече сновяха между флотата и кея.
Знаеше, че това е рисковано и безумно решение, плод на отчаянието му.
Полека — каза си той мислено. — Успокой се.
Аш отново си проби път през навалицата и намери по-спокойно място до тухлената стена на един склад. Погледна към морето с надеждата да го осени някакво вдъхновение.
Постепенно тълпата се разреди, докато накрая не останаха само онези, които бяха заети с товаренето на оставащите кораби. Слънцето се издигаше високо в небето и бризът, полъхващ над водата, носеше горещия му дъх. Поединично и по двойки корабите приключваха с товаренето на припаси и се отправяха към открито море с помощта на греблата си или теглени с въжета от гребни лодки.
Самият флагмански кораб също се готвеше да отплава, теглен към изхода на пристанището от своята малка флота от по-малки съдове. Аш си наложи да остане седнал.
Той изучава известно време повечето кораби, които още стояха на котва, и установи, че по палубите им няма движение. Насочи вниманието си към хаоса, който все още цареше по доковете. Хората бяха изнервени — капитани и екипажите им спореха с интендантите какви припаси трябва да получат още.
Аш си каза, че при тази скорост на товарене много от тези кораби ще потеглят през нощта. Той се облегна и смъкна качулката още по-ниско над лицето си. Скръсти ръце и затвори очи.
Слънцето започна да залязва бавно и есенният следобед потъна в полумрак.
Имаше една история за Големия глупак — онзи мъдрец на Дао от Хоншу, който осъжда всички догми и въпреки това сам се бе превърнал в религия след смъртта си. Всеки обучаващ се за рьошун научаваше тази история по време на подготовката си.