Изтръгнати от корен [bg]

Стана му толкова неприятно, че едва не ми дожаля за него. Накрая той застана над мен, докато изпълнявах последното заклинание, и започна да си отбелязва всяка дреболия, дори кихането ми, когато се наведох прекалено ниско над канелата, а когато свърших, сам опита да го направи. Беше много странно да го наблюдавам; напомняте на забавено, ласкателно огледало: копираше всичко съвсем точно, но някак по-грациозно, със съвършена прецизност и яснота при всяка сричка, но още преди да е преполовил, виждах, че не действа. Посегнах да го прекъсна, но той ме изгледа вбесено и се отказах; изчаках да се оплете, образно казано, в храсталака, а когато свърши и нищо особено не се случи, отбелязах:

— Не биваше да казвате “мико“ там.

— Ти то каза! — сопна се той.

Свих безпомощно рамене: не се съмнявах, че е било така, макар че, честно казано, не си спомнях. Но то просто не беше нещо важно, което е трябвало да запомня.

— Когато аз го казах, си беше наред. А когато вие го казахте, не беше. Все едно вървите по пътека, но междувременно върху нея е паднало дърво или е поникнал храст, а вие настоявате въпреки всичко да продължите направо, вместо да го заобиколите…

— Няма никакви храсти — изрева той.

— Проблемът, предполагам — казах аз замислено на въздуха, — идва от това, че стоите прекалено дълго сам вътре и забравяте, че нещата не остават винаги там, където ги сложите.

Той гневно ме изгони от стаята.

Трябва да му го призная: той се муси до края на седмицата, но после извади няколко книги от рафтовете си, прашни и неотваряни, пълни с разбъркани заклинания като тези на Яга. Всичките се озоваха в ръцете ми като нетърпеливи приятели. Той ги преглеждаше и правеше десетки справки в другите си книги, след което начерта курс на обучение и практика за мен. Предупреди ме за всички опасности на висшата магия: как заклинанието може да се изплъзне от ръцете ти и да вилнее наоколо, как можеш да се изгубиш в него и да се скиташ като в сън, който можеш да докоснеш, докато през това време тялото ти умира от жажда, как ако опиташ заклинание, което надхвърля възможностите ти, то може да изцеди силите, които нямаш. Макар все още да не разбираше как изобщо работят заклинанията, които ми подхождаха, той стана ожесточен критик на резултатите от тях, като настояваше предварително да му съобщавам какво очаквам да се случи, а ако не успявах да предскажа правилно изхода, ме принуждаваше да повтарям същото заклинание отново и отново, докато не се получи.