![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
— Как му даваш магия? — попита той през зъби.
— Вече намерих пътеката! — обясних аз. — Просто я следвам. Не можете ли… да го почувствате? — попитах рязко аз и протегнах шепата си с цветето; той се навъси, сложи ръце до него и каза: „Вадия руша иликад тухи“, при което върху моята илюзия се появи още една илюзия — две рози на едно място. Неговата, както се очакваше, имаше три реда съвършени венчелистчета и нежно ухание.
— Пробвай да ги съчетаеш — каза той разсеяно, като размърда леко пръсти, и илюзиите ни се събраха на подскоци, докато не стана почти невъзможно да ги отличим една от друга. — Ах! — възкликна той внезапно, точно когато започнах да виждам ясно неговата илюзия: почти същата като странния часовников механизъм по средата на масата му, с блестящите движещи се елементи. Импулсивно се опитах да съчетая двете произведения: представих си неговото като колело на воденица, а моето — като потока, който го върти.
— Какво пра… — започна той, но ненадейно се появи само една роза, която започна да расте.
И не само розата: по лавиците във всички посоки плъзнаха стъбла, които се увиваха около древните книги и излизаха от прозореца; високите, елегантни колони на свода на вратата се изгубиха сред клоните и дългите, тънки стъбла; мъхове и теменужки покриха пода, разлистваха се нежни папрати. Навсякъде разцъфваха цветя — цветя, каквито никога не бях виждала, странни поклащащи се цветове, други с остри върхове, ярко оцветени; стаята се напои с уханието им, с миризмата на смачкани листа и лютиви треви. Огледах се, грейнала от почуда, а магията ми продължаваше да тече с все същата лекота.
— Това ли имахте предвид? — попитах аз. Не беше по-трудно, отколкото да създам само едно цвете. Той обаче гледаше пира на цветята не по-малко удивен от мен.
После ме погледна — озадачен и за първи път несигурен, като че ли се бе сблъскал неподготвен с нещо. Дългите му, тънки ръце обвиха моите и заедно държахме розата. Магията пееше в мен и чрез мен; усещах как шепотът на неговата сила отвръщаше със същата песен. Изведнъж се смутих и ми стана много горещо. Отдръпнах ръцете си, за да се освободя.
Глава 7
На другия ден глупаво го отбягвах и твърде късно си дадох сметка, че щом съм успяла, значи и той ме е отбягвал — досега не бе позволявал да пропусна урок. Нямах желание да мисля защо. Стараех се да се преструвам, че това не означава нищо, че и двамата просто сме искали да си отдъхнем от дългото обучение. Нощта ми обаче мина неспокойно и на другата сутрин слязох в библиотеката изнервена и с парещи очи. Когато влязох, той не ме погледна, а без да вдига очи от собствената си книга, кратко каза: „Започни с фулмкеа на страница четирийсет и трета“ — едно съвсем различно заклинание. Аз с радост се потопих в работата си.
Почти пълното ни мълчание продължи четири дни, а ако беше останало на нас, сигурно можеше да мине и месец, без да си кажем повече от няколко думи на ден. Сутринта на четвъртия ден обаче пред кулата спря шейна и когато погледнах през прозореца, видях, че е Борис, само че не беше сам; возеше Венса, майката на Каша, дребничка и сгушена, а бледото й, кръгло лице ме гледаше изпод шала.
Не бях виждала никого от Дверник след онази нощ със сигналните огньове. Данка беше върнала огненото сърце в Олшанка с ескорт, безпрекословно събран от всички села в долината. Бяха пристигнали в кулата четири дни, след като бях пренесла себе си и Змея обратно. Беше много смело от тяхна страна — фермери и занаятчии, дошли да се срещнат с ужас, какъвто никой от нас не би могъл да си представи, и не смееха да повярват, че Змеят е излекуван.
Кметът на Олшанка даже бе дръзнал да помоли Змея да покаже раната си на селския доктор; Змеят неохотно се съгласи и нави ръкава си нагоре, за да оголи бледия белег — единственото, което бе останало от раната му, и даже поиска онзи да убоде пръста му: кръвта бликна ярко червена. Само че бяха довели и стар свещеник с лилаво расо, който да го благослови, и това силно го подразни.
— Защо, за бога, се поддавате на тези глупости? — попита той свещеника, когото явно познаваше малко. — Оставил съм ви да изповядате десетина покварени души: да не би някой от тях да е отгледал лилава роза или изведнъж да се е провъзгласил за спасен и пречистен? Каква полза щеше да има от вашата благословия, ако бях заразен?