Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Но тъкмо преди деня на съчетаването им той открил своето съкровище — късче оркрест, по-малко и от юмрука му. Така в миговете на радост, след като изрекли обредните слова, той и Атиаран спасили поселището. Докато тя напявала проникновена молитва към Земята — песен, позната в Средището на знанията, но отдавна забравена от нашите хора, Трел разтрошил парченцето с могъщите си пръсти. И когато камъкът се разпаднал на прах, в планините отекнали гръмотевици, макар да не се виждали никакви облаци, а от прахта на дланта му изскочила мълния. Синьото небе тутакси потъмняло от буреносни облаци и завалял проливен дъжд. Така свършил гладът, а хората от поселището се усмихвали на идните дни, сякаш се били преродили.

Макар да стискаше коленете си с все сила, Томас не можеше да се отърве от заслепяващата го ярост. Джоан! Разказът на Лина му звучеше като гавра с неговите мъки и провали.

„Не мога…“

Долната му челюст се скова от усилието да каже дори една дума. Тогава той се изправи рязко и се хвърли към реката. Наведе се и откопчи камък от пясъка. Изтича на малкия нос и запрати камъка колкото можа надалече във водата.

„Не мога…“

Чу се слаб плясък, но звукът тутакси потъна в равнодушното бълбукане на реката. Вторачен във водата, Томас отначало изричаше думите тихо:

— Сватбеният ми подарък за Джоан бяха чифт ботуши за езда. — Тръсна глава свирепо и изкрещя: — Ботуши за езда! Учудва ли те сега моята немощ?

Не виждаше как зад гърба му недоумяващата Лина се изправи и тръгна към него, протегнала едната си ръка, сякаш за да уталожи с милване скованите от буйството мускули на гърба му. Тя обаче спря на няколко крачки от Томас, чудейки се какви думи подхождаха в този миг. След малко прошепна: