Мечтан любовник

— Да не си луд? — каза най-високият от рокерите, след като плъзна пълен със съмнение поглед по Джулиън. — На мен не ми се струва кой знае колко опасен.

Ерос избърса кръвта от ъгълчето на устата си и се подсмихна при вида на окървавените си пръсти.

— Слушай какво ти казвам. Този тип има пестници като ковашки чукове и притежава способността да се движи много по-бързо, отколкото ти си в състояние да мигнеш.

Въпреки прашните си кожени панталони и разкъсаната тениска, Ерос беше невероятно красив и изобщо не приличаше на спътниците си, с техните похабени лица. Беше младолик и щеше да изглежда още по-привлекателен, ако не беше тъмнокестенявата козя брадичка, военната подстрижка на косата му и небръснатите от три дни бакенбарди.

— Пък и това си е най-обикновена семейна свада — допълни той с особен блясък в очите и като потупа рокера по рамото, се изсмя. — Малкият ми брат открай време има отвратителен характер.

Грейс и Селена зяпнаха изумено и се спогледаха.

— Правилно ли чух? — попита Грейс приятелката си. — Той не може да е брат на Джулиън, нали?

— Аз откъде да знам!

Джулиън подхвърли нещо на старогръцки, от което усмивката на Ерос се изпари, а очите на Селена едва не изскочиха от орбитите си.

— Ако не ми беше брат, щях да те убия заради това.

Очите на Джулиън хвърляха мълнии.

— Ако нямах нужда от теб, вече да си мъртъв.

Вместо да се ядоса, Ерос се разсмя.

— Не се смей! — ядосано го сряза русокосата жена. — Не забравяй, че той е един от малцината, които са в състояние да изпълнят заплахата си.

Ерос кимна и се обърна към четиримата.

— Тръгвайте. Аз ще ви настигна.

— Сигурен ли си? — попита високият и хвърли неспокоен поглед към Джулиън. — Можем да останем, ако искаш.

— Не, всичко е наред — пренебрежително махна с ръка Ерос. — Нали ви казах, че трябва да се срещна с някого тук. Брат ми е малко сърдит, но ще му мине.

Грейс се отдръпна от пътя им и рокерите се отдалечиха. Всички, освен поразително красивата жена. Тя скръсти ръце върху черната кожена блузка, която покриваше пищните й гърди, и изпитателно изгледа двамата мъже.

Без да обръща внимание нито на нея, нито на Селена или Грейс, Ерос бавно започна да обикаля около Джулиън, като го оглеждаше от горе до долу.

— Откога се движиш с простосмъртни? — попита Джулиън, който го измерваше със също толкова вледеняващ поглед. — Я виж ти! Да не би Тартар14 да е замръзнал, докато ме нямаше?

Ерос не обърна никакво внимание на гневните му думи.

— По дяволите, момче — каза той невярващо. — Ама ти изобщо не си се променил. Мислех, че си смъртен.

— Би трябвало да съм, ти… — и Джулиън избълва нов порой от ругатни.

В очите на Ерос припламнаха искри.