Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Можеше просто да ми кажеш.
— Така е, но моят начин бе далеч по-приятен.
На това Грейс нямаше какво да възрази. Тя бързо отстъпи назад, опитвайки се да не обръща внимание на многозначителната усмивка на Селена.
— Защо толкова се боиш от мен? — попита неочаквано Джулиън и застана до нея.
— Не се боя.
— Нима? Тогава от какво те е страх? Всеки път, щом се доближа до теб, ти се стряскаш.
— Не се стряскам — настоя Грейс.
„По дяволите, аз да не съм някакво ехо?“
Джулиън протегна ръка, за да я прегърне и Грейс бързо се отмести.
— Стряскаш се — натърти той, докато се качваха на ескалатора.
Въпреки че Грейс бе на стъпалото под него, той обви ръце около тялото й и доближи глава до нейната. Присъствието му меко я обгърна и я изпълни с топлина и приятна замаяност.
Грейс се загледа в силните, загорели от слънцето ръце, които почиваха на кръста й. В начина, по който вените изпъкваха и още повече подчертаваха красотата и могъществото им.
Точно като всички други части от тялото му, ръцете му също бяха страхотни.
— Никога не си получавала оргазъм, нали? — прошепна той в ухото й.
Грейс едва не се задави с пралината.
— Тук не е мястото да го обсъждаме.
— Това е, нали? Ето защо…
— Не е това — прекъсна го тя. — Ако искаш да знаеш, получавала съм.
„Добре де, излъга, но нямаше нужда той да го знае.“
— С мъж?
— Джулиън! — възмути се тя. — От къде на къде със Селена сте си въобразили, че може да обсъждате личния ми живот на обществени места?
Джулиън се наведе още по-ниско над нея, така близо до шията й, че Грейс усети дъха му върху кожата си и долови топлото му, свежо ухание.
— Знаеш ли какво, Грейс? Мога да те даря с наслади, каквито дори не подозираш, че съществуват.
По гърба на Грейс пробяга тръпка. Никак не й бе трудно да го повярва. Толкова лесно би било да го остави да изпълни обещанието си. Ала тя не можеше. Не би било редно и независимо какво твърдеше Джулиън, това нямаше да й даде мира. Също както и на него самия, сигурна бе Грейс.
Тя лекичко се облегна назад и срещна погледа му.
— Хрумвало ли ти е, че може и да не искам?
Джулиън изглеждаше искрено поразен от думите й.
— Как е възможно?
— Вече ти казах — следващия път, когато се отдам на някой мъж, искам нещо повече от необходимите за това органи. Искам сърцето му.
Джулиън жадно се загледа в устните й.
— Уверявам те, че дори няма да усетиш липсата му.
— Напротив.
Потръпвайки, сякаш го бе зашлевила, Джулиън се изправи и Грейс разбра, че е засегнала друго болно място. Тъй като копнееше да научи повече за него, тя се обърна и го погледна.
— Защо толкова настояваш да ти се отдам? Ще се случи ли нещо, ако не го сторя?
— Сякаш ситуацията би могла да стане по-ужасна — горчиво се изсмя той.
— Тогава защо просто не се наслаждаваш на времето си тук с мен, без — при тези думи Грейс понижи глас — да правим секс?
Очите му пламнаха.
— Да се наслаждавам на какво? На това да се запозная с хора, чиито лица ще ме преследват до края на вечността? Мислиш ли, че ми е приятно да разглеждам града ти, когато след броени дни отново ще бъда захвърлен в своя затвор, където мога да чувам, ала не и да виждам, където не мога да докосна нищо, да вкуся нищо, да помириша нищо? Затвор, където постоянен глад раздира стомаха ми, а нечовешка жажда изгаря гърлото ми? Единственото, на което ми е разрешено да се насладя, си ти, а ето че ми отказваш дори това.
Грейс усети как в очите й напират сълзи. Не искаше да го нарани. Наистина. Ала Пол по много подобен начин бе заложил на съчувствието, за да я вкара в леглото си, и това бе разбило сърцето й. След смъртта на родителите й, Пол се бе престорил, че го е грижа за нея. Беше до нея и я утешаваше. А когато най-сетне спечели доверието й и тя му отдаде тялото си, той я нарани толкова жестоко, че дори и сега я болеше до дъното на душата.
— Съжалявам, Джулиън, наистина. Но просто не мога да го направя.
Грейс слезе от ескалатора и се насочи към изхода.
— Защо? — попита Джулиън, когато двамата със Селена се изравниха с нея.
Как да му обясни? Пол й бе причинил такава болка в онази нощ. Ясно й бе показал, че изобщо не го е грижа за чувствата й. Тя го бе умолявала да спре, ала той бе продължил.
„Виж, нормално е да те боли първия път. По дяволите, стига си ревала. Ще свърша след минутка и тогава можеш да си вървиш.“