Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Добре, братко. Да го направим както трябва — ти не мърдай оттук, а аз ще отида да намеря майка ни и да видя какво ще каже тя за всичко това.
— Ако наистина ме обича толкова, колкото ти твърдиш, защо просто не я повикаш тук и не ме оставиш аз да говоря с нея?
Купидон го изгледа така, сякаш се чудеше как е възможно да му задават толкова идиотски въпрос.
— Защото последния път, когато споменах името ти, тя плака цял век. Ти наистина засегна чувствата й.
Въпреки че стойката и изражението му си останаха все така сковани и хладни, Грейс бе сигурна, че Джулиън е страдал също толкова дълбоко, колкото и майка си.
Ако не и по-дълбоко.
— Връщам се веднага щом поговоря с нея — обеща Купидон и прегърна Психея през раменете. — Става ли?
Джулиън се пресегна и с едно рязко дръпване свали верижката, която висеше около врата на Купидон.
— Хей! — възкликна Ерос. — По-внимателно с това!
Джулиън стисна украшението в шепа, оставяйки малкия лък да се полюшва от ръката му.
— Така съм сигурен, че ще се върнеш.
Купидон, който изглеждаше сериозно подразнен, разтърка врата си.
— Просто внимавай с него. Този лък може да бъде страшно опасен, ако попадне в погрешните ръце.
— Не се тревожи. Прекрасно си спомням на какво е способен.
Двамата си размениха многозначителни, предпазливи погледи.
— До после — каза Купидон и плесна с ръце, при което двамата с Психея изчезнаха, оставяйки след себе си облаче златист дим.
Грейс направи крачка назад. В главата й бушуваха безброй мисли. Не можеше да повярва какво се бе разиграло пред очите й току-що.
— Сигурно сънувам — прошепна тя. — Или е това, или съм прекалила с епизодите на „Зина — принцесата воин“.
Напълно неподвижна, Грейс се мъчеше да асимилира онова, на което бе станала свидетел.
— Не може да се е случило наистина. Трябва да е било халюцинация.
Джулиън въздъхна уморено.
— Де да можех и аз да го повярвам.
— Мили Боже, та това беше Купидон! — развълнувано възкликна Селена. — Самият Купидон! Малкият, сладък херувим, който раздава любов.
Джулиън изсумтя презрително.
— Купидон е всичко друго, но не и сладък. А що се отнася до любовта, много по-вероятно е да ти разбие сърцето.
— Но нали той кара хората да се влюбват?
Джулиън стисна още по-здраво огърлицата в ръката си.
— Не. Това, което той предлага, е само една илюзия. Никаква сила свише не може да накара един човек да обича другиго. Любовта идва отвътре, от сърцето — в гласа на Джулиън се прокраднаха печални нотки.
Грейс срещна погледа му.
— Звучиш, сякаш го знаеш отличен опит.
— Така е.
Болката в гласа му жегна Грейс, сякаш бе нейна, и тя го докосна по ръката.
— Това ли е станало с Пенелопа? — тихичко попита тя.
С измъчен поглед Джулиън се отдръпна от нея.
— Има ли място, където мога да се подстрижа? — попита той неочаквано.
Грейс разбра, че бе сменил темата само, за да не отговори на въпроса й.
— Защо?
— Не искам нищо да ми напомня за тях.
Тъгата и омразата по лицето му бяха почти осезаеми.
— В „Бруъри“ има фризьорски салон — неохотно кимна Грейс.
— Ще ме заведеш ли? — помоли Джулиън и тримата се отправиха към салона.
Никой не проговори чак докато фризьорката не го настани в стола.
— Сигурен ли сте, че искате да я отрежете? — попита тя, прокарвайки възхитено пръсти през златистите му къдрици. — Косата ви е страхотна. Повечето мъже изглеждат ужасно с дълга коса, но на вас наистина ви отива, а и косата ви е толкова здрава и мека. Интересно ми е какъв балсам използвате.
Лицето на Джулиън остана напълно безизразно.
— Отрежете я.
Дребничката брюнетка погледна през рамо към Грейс.
— Знаете ли, ако аз прокарвах пръсти през тази коса нощем, мисля, че нямаше да ми е особено приятно, че той иска да я махне.
Грейс се усмихна на себе си. Само ако знаеше…
— Косата си е негова.
— Добре — въздишайки, жената отстъпи с нежелание и отряза косата на Джулиън до раменете.
— По-късо — каза той, когато тя се отдръпна назад.
Лицето на фризьорката придоби скептично изражение.
— Сигурен ли сте?
Джулиън кимна.
Грейс безмълвно гледаше как жената оформя косата му в прическа, която страшно му отиваше и от която златистите къдрици обгърнаха лицето му по начин, който й напомни за Давид на Микеланджело.