Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Двете със Селена, която също бе забелязала какво става, си размениха изумени погледи. Какво, по дяволите, беше това? Беше ли Джулиън човек или не?
— Не знам как да ви се отблагодаря — за кой ли път казваше бащата. — Помислих, че ще умре.
— Радвам се, че го забелязах — тихо отвърна Джулиън и протегна ръка, за да помилва светлокестенявите къдрици на момченцето, ала после се спря.
Грейс видя различните чувства, които се бореха по лицето му в продължение на няколко мига, преди да си възвърне обичайното сурово изражение и да отпусне ръка до тялото си.
После, без да каже нито дума, той се отправи към тротоара.
— Джулиън? — повика го Грейс и изтича след него. — Наистина ли си добре?
— Не се тревожи за мен, Грейс. Не мога да си счупя нищо и рядко кървя — каза той с неприкрита горчивина. — Това е част от проклятието. Мойрите се погрижиха да не мога да умра и така да избегна наказанието си.
Грейс потръпна, виждайки болката в очите му.
Ала това как бе оцелял не бе единственото, което тя искаше да знае. Щеше й се да го попита за детето и за начина, по който го бе погледнал, сякаш наново преживяваше някакъв ужасяващ кошмар, но думите заседнаха в гърлото й.
— Човече, Джулиън заслужава потупване по рамото — обади се Селена, която междувременно ги беше настигнала. — Да отидем за пралини!
— Селена, не мисля, че…
— Какво е пралина? — попита Джулиън.
— Местната амброзия — обясни Селена. — Нещо, което би трябвало да е точно по твой вкус.
Напук на всички възражения на Грейс, Селена ги вкара обратно в „Джаксън Бруъри“ и ги поведе към ескалатора. Тя се качи на първото стъпало и се обърна към Джулиън, който стоеше между нея и Грейс.
— Как направи това с прескачането на колата? Беше страхотно!
Джулиън сви рамене.
— О, я недей да скромничиш. Беше като Киану Рийвс в „Матрицата“. Грейси, видя ли какъв скок направи само?
— Видях — меко отвърна Грейс, забелязала колко неудобно се чувства Джулиън от похвалите на приятелката й. Забеляза също така и как го зяпат жените наоколо.
Джулиън беше прав. Това не беше нормално. И все пак, колко често можеше да се види мъж като него? Някой, който излъчва такъв неудържим сексапил?
Джулиън беше като феромон с крака.
А ето че сега бе станал и герой.
В очите на Грейс обаче той беше преди всичко една огромна загадка. Имаше толкова неща, които си умираше да научи за него. И по един или друг начин през следващия месец щеше да направи точно това.
Когато стигнаха магазина за пралини на последния етаж, Грейс купи две с карамел и пекан и една кока-кола.
Без да се замисли, тя протегна едната пралина към Джулиън, ала вместо да я вземе, той се приведе към нея и отхапа едно парченце.
Насладата, с която той вкуси сладкия десерт, разпали истински пожар в тялото на Грейс, особено когато впи пронизващите си сини очи в лицето й, сякаш за да й каже без думи, че би предпочел да вкуси нея.
— Прави бяхте — каза той с дрезгав глас, от който Грейс я побиха тръпки. — Наистина е вкусно.
— Леле — обади се продавачката иззад щанда. — Имате страхотен акцент. Не сте тукашен, нали?
— Не — отвърна Джулиън. — Не съм.
— А откъде сте?
— Македония.
— Това в Калифорния ли беше? — попита момичето. — Приличате ми на един от онези сърфисти, които стоят на плажа по цял ден.
Джулиън се намръщи.
— Калифорния?
— Всъщност е от Гърция — услужливо се намеси Селена.
— А! — каза момичето.
Джулиън повдигна неодобрително вежди.
— Македония не е…
— Виж какво — прекъсна го Селена с пълна с пралина уста. — По тези места си е направо късмет да срещнеш някой, който прави разлика между двете.
Преди Грейс да успее да отговори на не особено ласкателните думи на Селена, Джулиън обви ръце около кръста й и я притегли към коравите си гърди. След това се приведе над нея, улови долната й устна между зъбите си и нежно я докосна с език.
Грейс усети, че й се завива свят от нежната му прегръдка. За миг целувката на Джулиън стана по-настойчива, после я пусна и отстъпи назад.
— Имаше захар по устните — обясни той с дяволита усмивка, която разкри прекрасните му трапчинки.
Грейс примига, смаяна от това колко горещо и едновременно студено й бе станало от допира му.