Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Когато той свърши, Грейс се чувстваше толкова унизена и наранена, че плака дни наред.
— Грейс? — гласът на Джулиън проникна в обърканите й мисли. — Какво има?
Грейс трябваше да повика на помощ всичката сила, която притежаваше, за да удържи сълзите си. Нямаше да плаче. Не и пред другите. Не по този начин. Не искаше никой да я съжалява.
— Нищо — отвърна тя и излезе през един от страничните изходи, понеже имаше нужда от въздух, пък бил той и тежък и горещ като пара.
Джулиън и Селена я последваха.
— Грейс, какво те разстрои така? — попита Джулиън.
— Заради Пол е — прошепна Селена и Грейс я изгледа кръвнишки, докато опитваше да се успокои.
С усилие си пое дъх и се обърна към Джулиън.
— Ще ми се да можех да скоча в леглото с теб, но не мога. Не искам да ме използват по този начин, не искам да използвам и теб! Не го ли разбираш?
Стиснал зъби, Джулиън извърна очи.
Грейс проследи погледа му и видя петима грубовати на вид рокери да идват към тях. Без съмнение в кожените дрехи им беше ужасно горещо, ала на тях явно не им пречеше, защото се закачаха един с друг и се смееха гръмогласно.
В този миг Грейс забеляза жената, която вървеше с тях. Жена, чиято бавна, изкусителна походка бе женският еквивалент на меката, по котешки изящна стъпка на Джулиън. Жена, надарена с онази рядка красота, която може да засенчи всяка манекенка или актриса.
Висока и руса, тя носеше оскъдно кожено потниче и тесни, ужасни къси шорти, които обгръщаха фигура, за каквато Грейс бе готова да убие човек. Жената забави крачка и когато изостана след мъжете, свали тъмните си очила надолу и погледна право към Джулиън.
Грейс усети, че я побиват тръпки.
Мили Боже, нещата можеха да загрубеят страшно бързо. Никой от раздърпаните, грубовати рокери не изглеждаше от типа, който би позволил гаджето му да оглежда друг мъж. А последното, което Грейс искаше, бе побой насред улицата.
Тя сграбчи Джулиън за ръката и го задърпа в обратната посока, ала той отказа да се помръдне.
— Хайде, Джулиън — подкани го тя настойчиво. — Да влезем вътре.
И този път не можа да го помести нито на сантиметър.
Джулиън гледаше рокерите така, сякаш искаше да ги убие с голи ръце. И тогава, преди Грейс да успее дори да мигне, той се освободи от ръката й и се хвърли напред. Сграбчи един от рокерите за ризата и пред очите на слисаната Грейс заби юмрук в лицето му.
5
— Ти, нищожно…
От устните на Джулиън се изля порой цветисти ругатни, които можеха да накарат дори някой моряк да се изчерви.
Очите на Грейс се разшириха. Сама не бе сигурна какво я изненада повече — това, че Джулиън се нахвърли върху непознатия мъж по този начин, или думите, които знаеше.
Докато Джулиън го налагаше, рокерът опита да се съпротивлява, ала бойните му умения изобщо не можеха да се мерят с тези на Джулиън.
Забравила за Селена, Грейс се хвърли към тях, мъчейки се да измисли какво да прави. Немислимо бе да застане между двамата мъже. Не и при положение че те май бяха на път да се убият с голи ръце.
— Джулиън, престани, преди да си го наранил! — извика русокосата жена и Грейс се вцепени.
Откъде знаеше името му?
Жената обикаляше около двамата, сякаш се опитваше да помогне на рокера да спре Джулиън.
— Миличък, внимавай, той ще… Ау! Това сигурно боли ужасно! — при тези думи жената потръпна, сякаш и нея я бе заболяло от пестника, който Джулиън стовари в носа на рокера. — Джулиън, стига си го удрял така! Заради теб ще му се подуе носът. Миличък, наведи се!
Рокерът не го направи и получи толкова мощен удар в брадичката, че политна назад.
Напълно слисана, Грейс местеше поглед между Джулиън и жената.
Как бе възможно да се познават?
— Ерос, миличък. Недей! — извика русата жена, размахвайки ръце около лицето си, като птица, която се кани да полети.
Селена се приближи и застана до Грейс.
— Това ли е онзи Ерос, когото Джулиън се опита да призове? — попита я Грейс.
Селена сви рамене.
— Може би. Макар че никога не бих си го представила като рокер.
— Къде е Приап? — попита Джулиън заповеднически и като сграбчи Ерос, го притисна до дървения парапет над водата.
— Не знам — отвърна Ерос, мъчейки се да откопчи пръстите на Джулиън, впити в черната му тениска.