Мечтан любовник

Грейс буквално можеше да си го представи такъв, какъвто бе някога, облечен в бойните си доспехи. Ако се съдеше по самоувереността му и начина, по който се движеше, нямаше съмнение, че е бил страховит воин.

— Селена — тихичко каза тя, — не четох ли в колежа, че спартанците биели синовете си всеки ден, само за да видят колко болка са в състояние да понесат?

Вместо Селена й отговори Джулиън.

— Така е. А веднъж годишно устройваха съревнование, за да видят кой ще издържи най-много удари, преди да извика от болка.

— Немалко от тях умирали по време на тези съревнования — добави Селена. — Както по време на същинския бой, така и по-късно от раните си.

Грейс почувства как всичко си идва на мястото. Думите на Джулиън от по-рано, че бил възпитан в Спарта, както и омразата му към гърците.

Селена хвърли изпълнен с тъга поглед към приятелката си, преди да се обърне към Джулиън:

— Като син на богиня, предполагам, че си в състояние да понесеш доста бой.

— Така е — простичко отвърна той, с лишен от всякакви емоции глас.

Никога през живота си Грейс не бе изпитвала по-силно желание да прегърне някого, както сега копнееше да вземе Джулиън в обятията си.

Ала знаеше, че той няма да й позволи.

— Вижте какво — каза Селена и по погледа й Грейс разбра, че се опитва да ги поразведри. — Май взех да огладнявам. Защо не се отбием за по един хамбургер в „Хард Рок“?

Джулиън сбърчи вежди.

— Защо непрекъснато имам чувството, че говорите някакъв непознат език? Какво означава „да се отбием за по един хамбургер в Хард Рок“?

Грейс се засмя.

— „Хард Рок Кафе“ е ресторант.

Джулиън изглеждаше ужасен.

— Храните се в място, което се хвали с това, че храната му е корава като скала?

Грейс се разсмя още по-силно. Защо никога не се бе сещала за това?

— Храната си я бива. Хайде, сам ще се убедиш.

Тримата излязоха от „Бруъри“ и прекосиха паркинга, от другата страна на който имаше заведение на „Хард Рок Кафе“.

За щастие не им се наложи да чакат дълго, преди салонната управителка да ги покани да седнат.

— Хей! — обади се някакъв мъж, когато тримата се приближиха до нея. — Ние бяхме първи.

Салонната управителка го изгледа смразяващо.

— Вашата маса все още не е свободна — сряза го тя, след което се обърна към Джулиън и му се усмихна широко, като пърхаше с мигли. — Ако бъдете така добри да ме последвате… — подкани ги тя и тръгна към масата, поклащайки бедра сякаш дефилираше.

Грейс хвърли развеселен поглед към Селена, привличайки вниманието й към държането на момичето.

— Не мърмори — каза Селена. — Как иначе щяхме да изпреварим поне десет други чакащи?

Момичето ги отведе до едно сепаре в дъното на заведението.

— Разполагайте се — каза то, докосвайки Джулиън по рамото, — а аз ще се погрижа да ви обслужат веднага.