Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
С крайчеца на окото си видя как някакво синьо петно се втурна към улицата. Отне й цяла секунда, докато осъзнае, че това е Джулиън, който на бегом прекосява паркинга. Грейс се намръщи недоумяващо и в този миг зърна момченцето, което всеки момент щеше да слезе от тротоара и да се озове насред оживения трафик.
— Мили Боже! — ахна тя, чула скърцането на спирачки.
— Стивън! — изкрещя някаква жена.
Досущ като в холивудски филм, Джулиън прескочи стената на паркинга, вдигна детето във въздуха, притисна го до гърдите си и се метна върху капака на колата, която набиваше спирачки. След това направи страничен скок и се приземи в съседното платно, секунда преди друга кола да заобиколи първата и да се вреже право в тях.
Грейс с ужас видя как Джулиън бе блъснат от стар шевролет, удари се в предното стъкло и отхвърча върху паважа, където се претърколи няколко пъти, преди най-сетне да спре.
Прострян на една страна, той остана да лежи съвършено неподвижен.
И тогава настъпи истински хаос — разнесоха се писъци и уплашени викове, около мястото на злополуката започнаха да се трупат хора.
Потресена и разтреперана, Грейс си запроправя път през тълпата, мъчейки се да стигне до Джулиън.
— Дано са добре. Дано са добре — шепнеше си тя, молейки се и двамата да са оцелели.
Когато най-сетне се промуши между хората, Грейс видя, че Джулиън не бе пуснал детето — то все още бе в прегръдките му, плътно притиснато до гърдите му.
Грейс спря, без да може да повярва на очите си. Сърцето й биеше до пръсване.
Дали бяха живи?
— Никога не бях виждал подобно нещо — подхвърли един мъж до нея и всички наоколо се съгласиха.
Бавно и нерешително, Грейс се доближи до Джулиън тъкмо когато той се размърда.
— Добре ли си? — чу го тя да пита момченцето.
В отговор детето нададе пронизителен писък.
Като не обръщаше внимание на оглушителния звук, Джулиън внимателно се изправи, без да пуска момченцето.
Обзета от огромно облекчение, че и двамата са живи, Грейс не можеше да повярва на очите си — как, за Бога, успяваше да се движи?
И как бе съумял да не изпусне детето след всичко това?
Джулиън се олюля и залитна назад, ала бързо си възвърна равновесието, все така с момченцето в ръце.
Грейс го улови през кръста, за да го подкрепи.
— Не трябваше да се изправяш — рече тя, виждайки обляната му в кръв ръка.
Той сякаш не я чу. Очите му бяха потъмнели и в тях имаше нещо странно.
— Тихо, моето момче — каза той, придържайки детето с една ръка, докато с другата взе лицето му в шепа и нежно започна да го полюшва по онзи успокояващ, уверен начин, който само един родител би използвал. С угрижен поглед, той допря буза до главата на момченцето. — Държа те — прошепна той, — вече си в безопасност.
Държанието му наистина изненада Грейс. Очевидно бе, че пред себе си има мъж, който и преди бе утешавал деца.
Ала какво би накарало един древногръцки воин да се занимава с деца?
Освен ако той самият не е бил баща.
В главата на Грейс запрепускаха безброй мисли, докато Джулиън грижовно подаваше хлипащото момченце на изпадналата в истерия майка, която плачеше по-силно и от него.
Мили Боже, възможно ли бе Джулиън да е бил баща? И ако бе така, къде бяха децата му? Какво се бе случило с тях?
— Стивън — проплака майката, притискайки детето до гърдите си. — Колко пъти съм ти казвала да не се отделяш от мен!
— Вие добре ли сте? — обърнаха се бащата и шофьорът на колата към Джулиън, който сбърчи чело и прокара длан по левия си бицепс, за да провери.
— Добре съм — отвърна той, ала Грейс забеляза, че се опитва да щади десния си крак, където го бе ударила колата.
— Трябва да те погледне лекар — настоя Грейс тъкмо когато Селена се присъедини към тях.
— Добре съм. Наистина — увери я Джулиън и се усмихна апатично, а после понижи глас, така че само тя да може да го чуе: — Но трябва да ти кажа, че да те блъсне кола е доста по-неприятно, отколкото да те удари колесница.
Неуместният му хумор я слиса.
— Как можеш да се шегуваш с това! Мислех, че си умрял.
Джулиън сви рамене.
Докато бащата продължаваше да засипва Джулиън с благодарности, задето бе спасил живота на сина му, Грейс се загледа в кръвта над лакътя му. Кръв, която се изпаряваше от кожата му като в някакъв причудлив ефект от научнофантастичен филм.
Изведнъж Джулиън премести тежестта на тялото си върху ранения си крак, а челото му, смръщено от болка само допреди миг, се изглади.