Неудържимата армия [bg]

Чуваше едната от близначките да преговаря урока си за Волтер — човека, който се подиграва на всички поддали се на илюзията и лъжата. Внезапно Данглар се надигна и се подпря на лакът. Мизансцен, ето на какво бе присъствал. Лъжа, илюзия. Усети, че умът му преминава на по-горна предавка, тоест че влиза в релсите на обичайната си прозорливост. Стана и отмести чашата си. Ако не се лъжеше, Адамсберг имаше нужда от него, сега веднага.

След двайсет минути влизаше задъхан в Бригадата. Нищо особено не се бе случило, нощната смяна дремеше под включените вентилатори. Бързо отиде до кабинета на Адамсберг, забеляза отворената решетка и се затича, доколкото можеше, към задния вход. В тъмната улица двамата постови подкрепяха Адамсберг, който изглеждаше замаян и се облягаше на раменете им. Данглар веднага ги смени.

— Хванете ми негодника — нареди Адамсберг на сержантите. — Мисля, че избяга с кола. Ще ви изпратя подкрепление.

Данглар мълчаливо заведе Адамсберг до кабинета му и затвори решетките след себе си. Комисарят отказа да седне, отпусна се на пода между двете еленови рога и се облегна на стената.

— Лекар? — сухо попита Данглар.

Адамсберг завъртя отрицателно глава.

— Малко вода тогава. Това им трябва на ранените.

Данглар се разпореди за подкрепления, за максимално териториално наблюдение — пътища, гари, летища, и се върна с чаша вода, празна чаша и бутилка бяло вино.

— Как стана това? — попита той, като подаде чашата с вода на комисаря и извади тапата на бутилката.

— Беше взел патлака на Меркаде. Нищо не можах да направя — каза Адамсберг, изпразни чашата си и я подаде на Данглар, посочвайки бутилката.

— За вас виното не е препоръчително.

— Нито за вас, Данглар.

— В общи линии, преметнали са ви като някой новак.

— В общи линии, да.

Един от постовите почука, влезе, без да изчака, и подаде магнума на комисаря.

— Беше в канавката — каза той.

— А телефона?

— Нямаше телефон. Според месаря, който правел сметките си, някаква кола потеглила бързо, пет минути след като паркирала пред магазина му. Един мъж се качил в нея.

— Мо — въздъхна Данглар.

— Да — потвърди постовият. — Описанието съвпада.

— Не е ли видял номера? — попита Адамсберг, без да показва и следа от напрежение.

— Не. Не е излизал от магазина. Какво ще правим?

— Ще докладваме. Ще пишем рапорт. Няма по-добър отговор.