Неудържимата армия [bg]

— Хайде сега. Толкова ли беше сериозно?

— Толкова, да. Мо беше освирепял.

— Разбира се — каза Данглар и отпи от чашата си.

Адамсберг прочете поражението си в прекалено проницателния поглед на своя заместник.

— Добре де — каза той.

— Добре де — потвърди Данглар.

— Но твърде късно. Идвате твърде късно и фарсът е изигран. Страх ме беше, че ще разберете по-рано. Забавихте се — додаде той разочаровано.

— Да, забавих се. Водихте ме за носа цели три часа.

— Точно колкото ми трябваха.

— Вие сте превъртели, Адамсберг.

Адамсберг отпи глътка от половината си чаша и я завъртя из устата си.

— Не ми пречи — каза той и преглътна.

— Завличате ме със себе си.

— Не. Не бяхте длъжен да разберете. Дори все още имате възможност да се правите на глупак. Вие избирате, майоре. Вървете си или останете.

— Оставам, ако разполагате с нещо в негова полза. Нещо друго, не погледа му.

— Дума да не става. Ако останете, ще е, без да ми поставяте условия.

— В противен случай?

— В противен случай ще мина и без вас.

Данглар потисна възмущението си и здраво стисна чашата. Изпитваше гняв, но не толкова мъчителен, спомни си той, колкото когато си мислеше, че Адамсберг е паднал от облаците си. Мълчаливо размисли, без да бърза. Проформа, знаеше си го.

— Хубаво — каза накрая.

Това бе най-точната дума, която намери, за да обяви, че се предава.

— Спомняте ли си маратонките? — попита Адамсберг. — Връзките?

— Те са с номера на Мо. После?

— Говоря за връзките. Данглар, Краищата им са накиснати в бензин поне на няколко сантиметра.

— И какво?

— Това са маратонки за млади хора с нарочно удължени връзки.

— Знам, децата ми имат същите.

— И как ги връзват децата ви? Помислете добре, Данглар.

— Като ги прекарват зад глезените и после ги връзват отпред.

— Именно. Преди бяха модни развързаните маратонки, сега на мода са дългите връзки, които минават отзад, преди да бъдат вързани отпред. За да не се влачат по земята. Освен ако ги е обул някой по-възрастен, някой, който не е в крак с модата и не знае как да ги завързва.

— Мамка му.

— Именно. По-възрастният, дето не е в крак с модата и е на петдесет-шейсет години, да кажем един от синовете Клермон-Брасьор, е купил младежки маратонки. И ги е завързал отпред, както в младостта си. И връзките са се влачили и са се напоили с бензин. Накарах Мо да ги обуе, спомняте ли си?

— Да.

— И той ги прекара отзад и ги завърза отпред. Ако Мо е подпалил колата, щеше да има бензин по подметките му, но не и по връзките на маратонките му.

Данглар напълни празната си чаша.

— С това ли разполагате?

— Да, и струва чисто злато.