Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

През ранните епохи Лис почти не се различавал от стотици други общини. Но постепенно, хилядолетие след хилядолетие, той развивал своя независима култура — една от най-напредналите в историята на човечеството. Тази култура се основавала преди всичко върху прякото приложение на духовните сили и това я обособило от останалото човешко общество, което все повече и повече се доверявало на машините.

Хилядолетното развитие по различни пътища разширило пропастта между Лис и градовете. През нея се прехвърляли мостове само във времена на велики кризи; учените на Лис унищожили Луната, когато тя започнала да пада. Пак те разбили Завоевателите в последната Шалмиранска битка и защитили Земята от врага.

Това велико изпитание изтощило човечеството, градовете умирали един по един и пустинята се разстилала над тях. Когато населението намаляло, човечеството започнало миграцията, която превърнала Диаспар в последен и най-велик от всички градове.

Повечето от тия промени не засегнали Лис, но той имал да води своя собствена битка — битката срещу пустинята. Естествената преграда на планините не била достатъчна и минали много хилядолетия, преди големият оазис да бъде спасен. Тук образът се замъгляваше, може би преднамерено. Алвин не можеше да открие какво е било направено, за да стане Лис също тъй безсмъртен, както Диаспар. Стори му се, че гласът на Серанис долита отдалече… но това не бе само нейният глас, защото се вливаше в симфония от думи, като че хиляди други устни напяваха в унисон с нейните.

— Това е нашата история в най-общи линии. Ще видиш, че дори през Сумрачните ери почти не сме поддържали връзки с градовете. Макар че техните хора често са идвали в нашата област. Ние никога не сме ги спирали — мнозина от най-великите ни творци са дошли отвън. Но когато започна гибелта на градовете, нашият народ не пожелал да се меси в падението им. След изчезването на въздушните съобщения, към Лис оставал само един път — транспортната система на Диаспар. Когато бил построен паркът, вашият край се затворил и вие сте забравили за нас, но ние ви помним и до днес.

Диаспар изненадал всички. Очаквало се той да последва съдбата на другите градове, но вместо това той успял да създаде стабилна култура, която може да оцелее до края на Земята. Не се възхищаваме от тая култура, но сме доволни, че от нея успяват да избягат онези, които пожелаят. По този път са минали много повече хора, отколкото предполагаш. Почти винаги те са били изключителни личности и всеки е донасял нещо ценно в Лис. Гласът затихна, затъмнението на сетивата изчезна и Алвин отново бе същият като преди. С учудване забеляза, че слънцето е потънало зад дърветата и небето на изток вече притъмнява. Отнейде долетя трептящ тежък звън от голяма камбана и бавно затихна, оставяйки във въздуха да тегнат загадки и предчувствия. Алвин леко потръпна — не от първото докосване на вечерния хлад, а просто от страхопочитание и изумление пред всичко, което бе узнал. Ставаше много късно, а той бе далеч от дома. Внезапно изпита нужда отново да види приятелите си, да се завърне сред познатите улици и хора на Диаспар.