Свещеното пътуване на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свещеното пътуване на мирния воин». Краткое содержание книги:
Първо вървяхме нагоре по билото, после се спуснахме надолу, крачейки покрай разкривените патриарси — последните останки от умиращата гора. Мама Чия заговори под лунната светлина и думите й като мощен магнит ме привлякоха към една нова визия за реалността.
— Човешкото тяло е като кула със седем етажа — поде тя. — Този факт е известен от векове на духовните изследователи, които са направили карта на неуловимите елементи и енергийни центрове. Индийските мистици наричат тези седем нива чакри. Ето, нека ти покажа. — Тя се спря и извади от раницата си бележник и химикалка. След това приклекна и нарисува на една от страниците някаква диаграма.
Когато Мама Чия завърши скицата си, тя чукна с молива върху нея.
— Ето това е най-важното, което трябва да знаеш засега — каза тя. — Кулата на живота е вътре в теб. И всеки етаж има специфични свойства. Всеки един от тях, от първия до последния, представлява разширена форма на съзнание.
Долните три етажа, оцеляването, творчеството и личната сила са царството на Първичната същност. Тя нито се интересува, нито е отговорна за горните етажи. Разчистването на тези етажи и работата със съответните й дадености усилва Първичната същност.
На четвъртия етаж, зоната на сърцето, за първи път влизаш в контакт с Висшата същност.
— А горните три етажа? — попитах аз.
— Те не те интересуват още.
7. ЧИСТО СЪЩЕСТВО И БЛАЖЕНСТВО
Чист дух;
от Аза не остава нищо.
6. ЕДИНСТВО
Чиста Светлина;
връзка с Духа.
5. МИСТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ
Чисто вдъхновение;
очи насочени към Духа.
4. ЛЮБОВ, НАДХВЪРЛЯЩА ПРЕДЕЛИТЕ НА ЛИЧНОСТТА
Чисто състрадание;
открито сърце;
егото вече не е център.
Емоции: любов, щастие.
Дадености: как да се служи най-добре.
3. ЛИЧНА СИЛА
Емоции: гняв, напрежение.
Дадености: дисциплина, обвързаност, воля.
2. СЕКСУАЛНОСТ/ТВОРЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ
Емоции: скръб, слабост.
Дадености: протягане на ръка към хората; прегръщане на живота, енергия и взаимоотношения.
1. ЛИЧНО ОЦЕЛЯВАНЕ
Емоции: страх, вцепенение.
Дадености: грижа за себе си.
— Напротив — възразих аз разпалено. — Тази карта, диаграма или каквото и да е тя — именно натам е насочено моето търсене. Сега зная това. Омръзнало ми е да се боря с по-ниските етажи. Ето там — казах аз и посочих седмия етаж, — там искам да отида.
Мама Чия отклони поглед от диаграмата и вдигна ръка към едно близко дърво кукуи, чиято гладка кора блестеше под лунната светлина.
— Подобно на това дърво — рече тя, — или както кулата, човешкото същество е тук, за да свърже небето и земята и да обгърне и трите същности едновременно. Но ако корените на едно дърво не са дълбоки, то не може да даде цвят. Ако кулата няма здрава основа, тя ще рухне. Разчисти най-долния етаж, Дан, преди да продължиш нагоре.
За момент се замислих над думите й. В действителност винаги си бях представял, че обитавам един от горните етажи. Но сега не бях вече сигурен.
— Какво означават тези думи тук в средата? — попитах аз и посочих диаграмата. — Големият скок?
— Става дума за най-трудния и чуден скок на всяко човешко същество — отвърна тя. — Скок отвъд личните грижи на долните три етажа, към сърцето. Веднъж щом стигнеш до четвъртия етаж — увери ме тя, — останалото е като качване с асансьор.
— Дан — продължи Мама Чия с нарастващо чувство, — всички твои външни цели и постъпки са отражение на духовното ти търсене и всеки човек в края на краищата изкачва тези седем стъпала към душата.
Тя понечи да каже още нещо, но се спря и дойде зад гърба ми.
— Седни… ето така, настани се удобно. — Мама Чия започна да мачка раменете ми.
— Реши да разтриеш гърба ми — точно тук и сега? — попитах аз. Миг по-късно краката ми започнаха да потрепват, когато тя притисна пръсти в една определена точка на врата ми. Пред очите ми блесна светлина.
— Отпусни се, колкото можеш повече — настоя тя, натискайки кокалчетата на ръцете си в слепоочията ми, все по-силно и по-силно. Сетне продължи с глас, който постепенно заглъхваше. — В най-дълбоките кътчета на човешкия ум има първообрази, архитипове… — Почувствах очите ми да се затварят и след това чух звука на далечен вятър.
Отворих очи, премигах и видях облаци от прах да летят над сиво плато, голо като лунен кратер, простиращо се на километри във всички посоки. Вятърът се надигна отново, виейки и стенейки, докато се носеше из безкрайното пространство. След това вниманието ми се спря на някакъв обект на голямо разстояние, който беше все още твърде далече, за да го различа ясно. Дали пък не беше кула? Да, бяла кула. И аз знаех, че трябва да отида там. Единствено със силата на волята си и без никакво усилие почувствах, че се приближавам към нея. Кулата започна да приема застрашителни размери, докато накрая надвисна високо над мен.