Песента на гарвана

Гарвана протегна ръка към ключа на лампата и я запали. Мека златиста светлина обля леглото. Като че ли за да се увери в истинността думите й, прокара нежно длан по цялото й тяло, сякаш търсеше някакви следи от дивата страст, с която я облада.

С широко отворени очи Жана наблюдаваше Гарвана, потръпвайки, докато той нежно разтвори краката й и я докосна с деликатна загриженост. Обля я томителна горещина, дъхът й спря. Той чу тихия й стон и отново я докосна — може би все пак я беше наранил, макар че тя го уверяваше в обратното. Много внимателно я докосна пак, очакваше тя да се дръпне. Нов сподавен стон на неизразима наслада се изтръгна от гърдите й съприкосновението с най-интимната й плът. Жана трепереше неудържимо и тези тръпки изобщо не напомняха реакция от болка.

Лицето на Гарвана се промени — изражението му стана нежно и… жадно едновременно. Погали я отново и се усмихна, защото вече беше сигурен, че не я бе наранил. Когато ръката му натисна крака й, тя несъзнателно се извъртя, подканвайки го за милувки. Черните като нощта очи на Гарвана бавно се плъзгаха по тялото й, галеха го с неизразима нежност. Едва тогава Жана забеляза скъсаната тениска. Тънката памучна материя покриваше гърдите й, прилепнала към потното й тяло, а едрата ръка на Гарвана обвиваше покровителствено и с известна доза собственически дух крехката й плът.

— Малкото ми безстрашно войниче! — прошепна той, докато пръстите му бавно и леко я поглаждаха. — Толкова нежна, толкова страстна, тъй щедра и любвеобилна.

С широко отворени блестящи очи, Жана лежеше върху смачканите чаршафи и гледаше Гарвана. Сякаш до плътта й се докосваха коприна и огън. Бавно, много бавно, пръстите му галеха тялото й, оставяйки гореща влажна диря. Контрастът със студения въздух в каютата я накара да настръхне.

Тогава показалецът на Гарвана се плъзна под разкъсаната тениска и със същите движения очерта и извади едната й гърда. Зърното й веднага се втвърди. Видя, как пръста му бавно се придвижи по ребрата, плъзгайки се към другата гърда. Преди дори да я докосне, под тениската ясно се очертаваше втвърденото зърно. Дъхът й спря, когато, с усмивка, Гарвана издърпа настрана остатъците от тениската.

— Гарване… — прошепна тя.

Той й отвърна с някакъв буботещ звук, който можеше да означава всичко, и очерта с пръст твърдото, кадифено зърно. С безпомощно опиянение Жана гледаше как той докосва твърдото тъмно зърно с върха на езика си. От гърлото й излезе глух звук, който можеше да бъде и името му. Той се засмя, нежно захапа зърното и го подръпна, разбулвайки тайните, които тялото й криеше. Тя извика името му, може би и някакъв въпрос, но той остана неразбираем.

— Да — отвърна Гарвана, очевидно разбрал въпроса, който Жана не бе способна да произнесе. Притисна гърдите й и извивката на шията с нескрито удоволствие. — Ще те изхрускам цялата. Но преди това искам да разбера дали устните ти са така горещи, така страстни и искащи като тялото ти. — Засмя се много тихо, смехът му по-скоро можеше да бъде уловен от сетивата, а не чут. — Досега никога не съм изучавал женските тайни в обратен ред — прошепна той и се отдръпна за миг назад, приковал очи в устните на Жана. На лицето му бе изписано неподправено възхищение. — По-рано, след като научех последната тайна, другите преставаха да ме интересуват. Но с теб не е така, малкото ми войниче. Копнея да узная дали ще отвориш тези прекрасни устни така доверчиво, както отвори останалата част от себе си.