Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Гарване — каза тя с отпаднал глас. — Стига, моля те! — Безуспешно се опита да издърпа китката си от горещата му, неподвижна ръка. — Съжалявам, че те събудих. Аз… Господи, остави ме! Искам да се махна оттук!
След кратък миг мълчание, силната ръка на Гарвана се прегъна и той привлече Жана на леглото. Самообладанието му бе на милиметри от границата на човешките възможности — костваше му твърде много да не изрита завивките и да я притисне до голата си, зажадняла плът.
— Успокой се, няма нищо — рече Гарвана. Галеше нежно косата и гърба й, без да обръща внимание на борбата й да се освободи. — Давай, малкото ми храбро войниче — прошепна — поплачи си на моето рамо. Прегърни ме и ти, ако ще се почувстваш по-добре. Жана, моля ти се! Никога не бих споменал оня глупав каламбур за виенето, ако знаех, че ще го приемеш толкова на сериозно. Ти беше толкова смела, жизнерадостна и духовита. Мислех си, че ще ме замериш с някоя стрида, като не пропуснеш да отбележиш какви опасности крие излизането на разходка с някой морж, и ти взе, че повярва на това, което трябваше да бъде една тъпа шега. Ще ми простиш ли?
Жана издаде странен звук, сякаш се давеше, който можеше да бъде от плач или от смях, а може би болезнена комбинация и на двете.
Гарвана я привлече в прегръдката, като я полюляваше нежно, притисната до огромния му гръден кош. Когато накрая ръцете й се раздвижиха и обвиха силния му врат, изведнъж го завладя някакво странно, особено спокойствие. И същевременно изпита неподвластно желание да я обладае, чиято страховита сила го изуми, защото съзнаваше, че още миг и ще прекрачи предела на своето самообладание. Единственото му утеха бе — ако изобщо можеше да се говори за утеха, — че Жана лежеше на гърдите му и, докато не променеше положението си, нямаше начин да разбере какъв огнен ураган бушува в плътта му.
Тогава защо не й го кажеш или по-добре — покажи й го, посъветва се язвително Гарвана. Тя е твърде великодушна и ранима, за да ме отблъсне. Мисли си, че ме желае, и изпитва такава проклета благодарност, че би направила всичко, което поискам от нея. Всичко… Ще направи всичко. Ще бъде толкова хубаво, тъй топло…
Бягащите мисли проблясваха в дълбините на съзнанието на Гарвана, мятаха се като искряща сьомга, която се опитва да се освободи от мрежата. Възпря го единствено мисълта, че после никога не би си простил, че е обладал тази жена, възползвайки се от слабостта й.
— Какво беше онова за стридите и моржовете? — попита с въздишка Жана, най-сетне вече поуспокоена.
Той се засмя и с безкрайна нежност целуна косата й, толкова леко, че тя дори не го усети.
— Твоите братя никога ли не са ти разказвали какво се случва, когато някоя нежна невинна сочна малка стрида седне на хапване и пийване с някой морж? — попита той.
Неуверена как ще прозвучи гласът й, Жана само поклати глава.
— Явно позанемарили са образованието ти!
Плътният глас на Гарвана вибрираше във въздуха около нея, прониквайки в сърцето й. Тя се потапяше в смеха и топлотата на този глас. Несъзнателно леко се помести и се сгуши по-близо до тази чудотворна топлина, която тялото му излъчваше. Ръцете на Гарвана почти се вцепениха, когато усети докосването на нежната й гръд. През тялото му премина нажежен поток, прониза го огнена светкавица, която разпалваше пожар в мъжката му плът.
— О, миди, хайде да се поразходим — помоли се любезно Моржа благ. — Разходка мила с весели другари по морския пустинен, равен бряг. Побързайте, приятелчета стари, ръка подайте, тръгвайте в крак — рецитираше Гарвана с плътен глас, без да обръща внимание на силните, страстни трепети на възбуденото му тяло.
Сега вече беше убеден, че смехът е причината за тихите звуци и леките помръдвания на тялото на Жана. Пое дълбоко въздух и си повтори наум всички заклинания защо би бил един безчувствен, коравосърдечен, презрян, долен кучи син, ако сега се възползваше от нея.
Жана надигна глава, погледна Гарвана в очите и каза:
— Тук възрастната мида се надигна, погледна ги, но без любовен плам. О, възрастната мида понамигна, поклати умната глава едвам: загатваше им, че не е наивна:
— Къде ли ще ме водите, аз знам.
Гарвана побърза да продължи:
— А, мили миди — каза пък Зидаря, — направихте добра разходка с нас. Не ще ли се завърнете обратно? Но никакъв ответ! Не дойде глас. И туй едва ли чудно бе, защото изядоха ги всичките завчас. Устните й се изкривиха от усилието да спре напушващия я смях, но тя успешно се справи.
— Значи, трябва да се пази и от Зидаря — обясни тя, — а не само от моржа. Ако не ми вярваш, попитай Луис Карол.
— Луис Карол е прекалено зает да лъска с восък таваните и да подковава тикви за кралете, за да го е грижа „защо морето е горещо — вряло и имат ли прасетата криле“ — отвърна Гарвана.