Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
Изведнъж Жана изпита безмерно облекчение — беше готова едновременно да се смее и да заплаче. Не сваляше очи от Гарвана — тя знаеше, че го обича, знаеше, че го желае. Прошепна името му и докосна устните му. Той върна леката целувка и върхът на езика му очерта горната й устна. След това се обърна и с неимоверна нежност положи главата на Жана на рамото си.
Това беше най-нежното отблъсване, което Жана можеше да си представи. Нарани я дълбоко, много по-дълбоко отколкото би я наранило дори най-грубото и безцеремонно отритване. То като че ли прекърши защитните й сили, заби се като сребърен бръснач право в сърцето, прониквайки болезнено до дъното на душата й. Чувстваше се напълно безпомощна и беззащитна. Искаше само да се скрие някъде, сама с болката си.
Гарвана веднага усети промяната в нея. Тя сякаш внезапно се вцепени, отдръпна се от него тъй надалеч, че той почти не можеше да повярва, че още я държи в ръцете си.
— Жана?
Тя мълчеше. Мълчеше няколко безкрайни минути, после се дръпна рязко и се измъкна от ръцете на му. Застанала на тясната пътечка между леглото му и печката, гледаше надолу към изваяното силно тяло, загърнато в тъмния чаршаф, към уловената от катранените му очи лунна светлина, към голямата ръка, която все още я държеше. Даже и сега тя чувстваше парещата топлина, която устните му бяха запечатали върху нейните, можеше да я вкуси с върха на езика си. Желаеше го с такава сила, че имаше усещането, че умира. Да, умираше, защото беше убедена, че той не я желае.
— Жана, какво ти става? — попита той с дрезгав глас.
— Нищо ново — изрече накрая тя. Чувстваше, че горещината и мъката от унижението бавно се стопяват. Оставаше само болката и твърдата решимост да не усложнява повече нещата за мъжа, който беше толкова мил и търпелив с нея. — Извинявай за целувката, Гарване — прошепна едва чуто тя. — Искрено съжалявам. Мислех си, че имам какво да дам на един мъж в леглото. Уча се бавно. Много бавно. Съжалявам.
— По дяволите, Жана! Проблемът не е в теб! — извика гневно Гарвана.
Чувстваше, че губи контрол. Искаше единствено да я предпази, а не да я наранява. Обаче всичко, което кажеше или направеше, само влошаваше нещата. Трябваше по някакъв начин да я накара да разбере, че тя наистина много го вълнува, безкрайно я харесва, но желанието, което тя си въобразяваше, че изпитва към него, се дължи на съвсем други причини.
— Жана, ти не си виновна! Ако се бяхме срещнали при други обстоятелства…
— Стига! — пресече го тя с доста рязък тон, но след това продължи много меко: — Недей, Гарване. Не е нужно да ме залъгваш. Аз съм вече голяма жена. Мога да понеса истината. А истината е, че на мен ми липсва нещо — онова малко нещо, което възбужда въображението на мъжа. Съжалявам, безкрайно съжалявам! Сигурно съм те накарала да се чувстваш неудобно. Обещавам, че повече няма да се повтори. — Жана се усмихна през сълзи и подаде дясната си ръка. — Ще бъдем ли приятели?
— Приятели?! — изскърца със зъби Гарвана. Погледна към нея с черните си като нощта очи. Усмивката й беше спокойна, блестяща и празна като луната, надничаща през рамото й. — Приятели! — повтори и с гневно изражение се пресегна към нея.
Изведнъж, без всякакво предупреждение, както си стоеше на пътечката с твърде изисканата, светска усмивка, залепена на лицето си, Жана се озова по гръб на леглото му, а силните му голи крака — върху нейните, притискайки я към матрака.
— О, да! — каза той с дрезгав глас. — Ние сме приятели, Жана. — Сграбчи двете й ръце и ги задърпа надолу по тялото си. — А приятелите са честни и искрени един към друг, нали така? Надявам се, че споделяш това мнение.
— Гарване? Защо…
Въпросът остана недовършен. Последва ахване, когато тя почувства безпогрешно между ръцете си твърдата мъжественост на Гарвана.
— Ето защо! — натърти дрезгаво той.
Гарвана беше толкова възбуден, че пръстите й можеха да усетят силните удари на пулса му. Беше възбуден и напрегнат до такава степен, сякаш след секунда щеше да се пръсне.
— По дяволите, чувствам се така през цялото време, откакто те видях да се бориш с бурята — започна той без заобикалки. — Дали се усмихваш или се обръщаш, или прокарваш несъзнателно език по устните си, аз така се възбуждам, че не мога с часове да се отърва от картината, която рисува разгоненото ми въображение — как прониквам и изгарям в теб. Ако още веднъж изречеш тази глупост, че не ти липсва сексапил, за да възбудиш един мъж, ще…
Думите му се превърнаха в гърлено ръмжене, когато пръстите на Жана започнаха бавно да се движат, докосвайки с наслада всеки сантиметър от възбудената мъжка плът. Хълбоците му поеха плавния ритъм, на милващите й ръце. Видя, че тя разглежда тялото му и се усмихва на видимото, неопровержимо доказателство, че я желае.