Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Ще те любя, Жана. Ще любя всяка частица от прекрасното ти, топло, жадно тяло! — каза Гарвана с плътния си глас, хапейки шията й с достатъчна сила, за да остави малки следи. — Ще те любя, докато не започнеш да стенеш и да плачеш и да се опитваш да избягаш. След това ще започна отново, и отново, докато не ме убиеш, или не умреш в мене. Тогава ще те обладая и ти ще ме обладаеш, и ще бъде толкова хубаво, че ще крещиш, опиянена от наслада.
Думите, пропити с дива страст, звучаха като обещание, дори като заплаха, но Жана копнееше единствено да се окажат истина. Тя протегна ръце. Той вплете пръсти в нейните и вдигна ръцете й над главата. Черните, искрящи очи и мъжка усмивка, разкриваща първичните инстинкти на самеца, я накараха да се извие, търсейки съприкосновение с плътта му, в изпепеляващото я желание отново да почувства как прониква в нея. Когато видя безпомощните, зовящи движения на краката й, той се усмихна и тихо изруга, усещайки как тялото му внезапно се изопва, завладяно от треската на всевечния нагон. Струваше му се невъзможно да я желае отново толкова скоро и толкова много, като че ли за първи път трябваше да утоли мъчителната жажда след дълго бродене в пустинята. Но я желаеше, желаеше я повече от всякога.
И ако продължаваше да гледа приканващата, жадна плът, наистина отново щеше да я обладае.
Жана изохка тихичко — той я вдигна като перце и я положи по корем. Опита се го да попита нещо, но забрави веднага въпроса си, усещайки как ръцете му се плъзгат под нея и сграбчват гърдите й. Отново я заля огнен потоп. Той мачкаше зърната й, докато се втвърдиха. Тя дишаше на пресекулки. Горещият му дъх пареше гърба й, зъбите му опипваха тила й и тя тихичкото простена името му.
— Гарване, желая те!
Разнесе се сподавен вик, когато здравите му пръсти стиснаха нежно зърната й, а някъде ниско долу в слабините пламна огън. Кракът й се прегъна, докато тя се опитваше да се обърне, мъчейки се инстинктивно да се окаже под неговото тяло. Коляното му се плъзна между краката й, притисна я и направи обръщането невъзможно.
— Не ме ли искаш? — попита тя задъхано.
— О, искам те! Искам те и още как! — отвърна той, стиснал зъби, сякаш това би му помогнало да обуздае дивото желание. — Желая те безумно, до несвяст! Ти си така невероятно изкусителна, до теб забравям всичко, с едно движение на тялото си сломяваш волята и разума ми! — добави той на пресекулки. — Не виждаш ли, не чувстваш ли какво правиш с мене?
Жана усети твърдата мъжественост на Гарвана между бедрата си. Раздвижи се лекичко — милваше го и му се наслаждаваше по единствения възможен за нея начин. Наградата й бе едно дрезгав стон на удоволствие. След това ръката му се плъзна нежно по гърба й, докато пръстите му намериха топлата гънка между хълбоците й. Продължи бавно да ги плъзга надолу, докато достигна до онова интимно скривалище на женски тайни.
— Господи, колко си топла! И цялата тази топлина ме очаква… — прошепна Гарвана, а зъбите му оставиха малки розови следи на хълбока й. В гърлото му забълбука дълбок сподавен смях, а грубата му ръка продължаваше да я възбужда. Беше му трудно да повярва, струваше му се невъзможно нейното желание да е сравнимо с неговото. Отново и отново изричаше името й, а зъбите му бележеха по гърба й огнената диря на страстта.
Жана сякаш беше оглушала, ослепяла. Сетивата й възприемаха единствено милващата ръка на Гарвана, която я оставяше без воля, мисли, без дихание. Отмести се инстинктивно, за да даде простор на възпламеняващия досег с плътта й. Мазолестите му пръсти се движеха бавно, търсеха и милваха най-чувствителните точки на женствеността. Тя извика и хълбоците й започнаха да следват ритмичното движение на неговите пръсти. Тихите й чувствени стонове постепенно се извисяваха и се превръщаха във вик на удоволствие.
— Господи! — чу тя дрезгавия му задъхан глас. После той я обърна по гръб и плъзна бавно устни по бедрата й. — Искам те цялата! Цялата!
Допирът му сякаш възпламени в тялото й електрически заряд и накара кожата й да настръхне.
— Гарване, аз…
— Знаеш ли, имаш вкус като морето — прошепна той — солена, тайнствена и дива.
Когато Гарвана разтвори краката й, Жана му отдаде всичко, което той искаше без капка колебание. Остави се изцяло в ръцете му, защото просто не можеше да бъде друго. За него вече не съществуваха тайни на женската й същност и на страстния копнеж да бъде негова. Той бе събудил и разпалил извечния инстинкт на жената в нея със своите нежни, жадни милувки и бе оставил безпомощна като новородено.