Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
Мощни тръпки разтърсваха огромното тяло на Гарвана, докосвано от нежните движения в горещите й ръце. Изпитваше такова невъобразимо удоволствие, че стисна зъби, за да не извика.
— Стига вече! — промълви накрая той. Гласът му беше дрезгав от желание, излизаше на пресекулки. Обгърна лицето на Жана в едрите си длани. — Не, няма… Няма да те обладая. Това няма да е честно спрямо теб. Исках само да разбереш, че досега никога, никоя жена не ме е възбуждала толкова силно, така бързо. Още малко и щях да свърша само като те гледам. Не съм ли достатъчно откровен?
Жана се взря в лицето на Гарвана. Очите му бяха присвити и блестяха в тъмнината, а гримасата, която бе изкривила устните му, много приличаше на болка. Кожата му бе гореща, блестеше от потта. Всеки стоманен мускул на исполинското му тяло беше опнат от напрежението да съвмести две несъвместими неща — страст и самообладание. Той се раздвижи жадно в ръцете й — в борбата между страстта и волята, явно вземаше превес страстта. Беше силен мъж, много по-силен от това, за което изобщо някога бе дръзвала да помечтае. Мисълта, че този мъж я желае с неподвластна сила, буквално я изпепеляваше, обливаше я с огнените си вълни, пронизваше всяка частица на плътта й и разпалваше неподозиран чувствен огън, какъвто тя не бе познала досега. Конвулсивното потръпване на тялото й бе повече от красноречиво. Опита се да каже нещо, но единствените членоразделни звуци, които успя да издаде между приглушеното пъшкане и чувствените стонове, това бе неговото име. Възбудата, желанието я залива като огнена лава.
Усещането за нейната възбуда изопна тялото на Гарвана. Чуваше като насън страстния й шепот, чувстваше как краката й леко се отместват, отварят се, молещи за него, а ръцете й го притеглят все по-близо и по-плътно.
— Жана… не… — Гарвана простена, усещайки онази мекота и влага, която говореше по-красноречиво от всякакви думи. — О, Господи! — изпъшка той, стиснал зъби, докато тя потъваше в насладата на първото интимно докосване, обливайки го с топлината си. — Жана, не мога да направя това с теб. Та аз дори и не съм те целунал. Ти заслужаваш много повече, нещо много по-добро.
— Нали сега се целуваме — прошепна Жана. Започна да движи плавно хълбоците си, докато горещата мъжественост на Гарвана се притисна до приканващата топла влажна плът. Изглежда вече нямаше път за отстъпление. Искаше да й каже да спре, преди да е станало прекалено късно, но гърлото му сякаш бе пресъхнало от бушуващия огън и бе неспособно да изтръгне даже звук. Това, което Жана правеше, накара дъхът му да спре. Ръцете му сграбчиха тениската й в някаква безсмислена, отчаяна борба да съхрани последните частици от изпаряващото се самообладание.
После вече беше късно. Тениската се раздра отгоре до долу, докато той проникваше в нея с едно-единствено мощно движение на хълбоците си. Тя беше готова, влажна и възхитително тясна. Беше имал много жени, но никога не бе изпитвал дори наполовина насладата, която изпитваше сега. Движенията му приемаха един все по-задъхан ритъм. Знаеше, че не трябва да бърза, но вече беше късно. Беше станало късно още в момента, когато я видя да се бори с бурята… Никога досега, с никоя жена, не бе губил контрол над тялото си, но в момента се случваше точно това. Всичко наоколо изчезна, остана само томителното удоволствие, изригващо като вулкан — яростно, разтърсващо всяка клетка на възпламененото му тяло. С дрезгав вик изкрещя името на Жана и свърши в нея, освободен най-сетне от тъй дълго потисканата, първична жажда на плътта.
Жана почувства неудържимите конвулсии, които го разтърсиха, чу го да крещи името й и го притисна с дива страст, вкусвайки с наслада всеки миг от неговото освобождаване. Мисълта, че я бе желал с такава сила, че с нея бе достигнал до онова върховно удоволствие, до кулминацията, за която само бе чела в книгите, събуди чувства, които просто не би могла да дефинира. По бузите й се стичаха сълзи, тя се притискаше в него, наслаждавайки се на усещането, че този невероятен мъж е в обятията й и в нея. Обичаше то и тази обич бе като сладка и мъчителна болка, която терзаеше душата й. Не искаше нищо друго от живота — искаше само той да е в прегръдките й, до последния й час.
Най-сетне дишането на Гарвана постепенно се успокои, той се размърда неохотно и се отмести настрани. Жана протегна ръце, за да го задържи до себе си, и този жест бе по-красноречив от цял порой от думи. Не искаше това да свършва. Все още не… Не, никога! Тънките му мустаци докоснаха бузата й с копринена милувка, после започна да обсипва лицето й с нежни целувки, отново и отново, докато устните му не срещнаха топлата диря от сълзите й. Той спря, леко се отдръпна и прикова очи в навлажнените от сълзите страни.