Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Никога не съм се съмнявал, че си жена, която държи на думата си.
— Обзалагам се, че съм точно такава. — Маги мислеше за обещанието, което бе дала пред себе си.
— Скъпи мои — започна свещеникът, — събрали сме се тук…
Кристофър нежно стисна ръката й. Маги не беше сигурна дали го прави, за да я успокои, или за да й отправи предупреждение.
— … Обичайте се и се ценете… — Кристофър не я обичаше, тя също не го обичаше. Какво ли е наказанието за човек, който лъже Бога? — почуди се тя. — В болест и в здраве… В бедност и в богатство… — В момента Маги беше бедна като голата земя, но скоро щеше да стане богата — от земята. Това беше единствената причина Кристофър да я вземе. Свещеникът знаеше това, гостите — също. Господ сигурно също беше разбрал. Какво мислеше той за тази игра? — Ако на някого е известна причина, поради която този мъж и тази жена не могат да бъдат свързани в свещен съюз…
Маги знаеше много причини. Усети как ръката на Кристофър я стисна. Това определено беше предупреждение. Нима той четеше мислите и?
— Вие, Кристофър Бъроуз Талбът, вземате ли тази жена…
Вцепенена, тя чу как Кристофър отговори с уверен и спокоен глас.
— Вие, Магдалена Тереза Мария Монтоя, вземате ли този мъж…
Маги отвори уста, но не издаде никакъв звук. Свещеникът й се усмихна окуражително. Кристофър стисна устни едва забележимо.
„Ще го накарам да почака — каза си Маги. — Нека се поизпоти малко.“
— Госпожице Монтоя? — подкани я свещеникът. Гласът му звучеше леко напрегнато.
— Какво?
— Вземате ли го? — подсказа й той.
— Да — с въздишка отвърна Маги.
Кристофър я изгледа сърдито. Тя се усмихна невинно.
— На основание правото, което ми е дадено… — Свещеникът обяви тържествено, че свързва живота й с Кристофър Талбът завинаги, но Маги не се чувстваше като младоженка, а като глупачка.
Неочаквано дългите пръсти на Кристофър повдигнаха нежно брадичката й. Лицето му се надвеси на сантиметри от нейното и две топли устни се впиха в нейните. Маги усети вкус на бренди, мъжко нетърпение и неочаквана страст. След това се почувства свободна и срещна ехидния поглед на Кристофър. Изведнъж разбра, че се е спазарила да премине от един несигурен свят в друг, не по-малко опасен.
С настъпването на нощта заплахата от началото на деня се изпълни. Големи тежки снежинки се вихреха в мрака и се трупаха по дърветата на площада, по сградите и стълбовете с газени фенери по улицата. Взирайки се навън през прозореца на хотела, в който бе отседнал Кристофър, Маги потрепери, сякаш студеният вятър се вихреше в сърцето й. Чугунена печка топлеше стаята, но ръцете й бяха ледени, а студена като олово топка в стомаха и пречеше да диша.
Маги най-после откъсна поглед от зимната картина и дръпна пердетата. От цялата си душа желаеше сега Луиза да е при нея, за да й каже как е прието и благоприлично младоженката да посрещне своя съпруг в първата брачна нощ. Но Луиза се намираше на мили от хотела, почти на другия край на света — в къщата край река Санта Фе.
Дали трябва да го посрещне в леглото? Или да го чака, покорно седнала на стола във венчалната си рокля? Дали да се съблече сама, или Кристофър ще се възползва от удоволствието да направи това вместо нея? Трябва ли да облече ефирната си нощница — смешна премяна, която Луиза настоя да купят за първата брачна нощ, — или да чака съпруга си гола под завивките?
Маги въздъхна и започна да разкопчава стегнатия корсаж на роклята. Реши да прати по дяволите всички въпросителни. Роклята беше неудобна, а тя бе стояла с нея през целия ден. Протегна ръце назад, за да достигне копчетата на врата си, но това беше всичко, с което успя да се справи. Илиците бяха много тесни и тя не можеше да продължи надолу.
— Да те вземат мътните! — Прехапа устни в мига, в който ругатнята изскочи от устата й. Ако наистина желаеше да спечели съпруга си, трябваше да внимава с тези неща. Дамите не ругаят, многократно й бе повтарял Питър. Но той никога не й каза какво правят, когато са объркани или ядосани. Може би дамите никога не се объркват и ядосват? А ако това им се случи, то не дават израз на чувствата си.
Почукване на вратата прекъсна мислите й.
— Маги, готова ли си?
Готова съм на всичко, каза си девойката.
— Влез — покани тя Кристофър.
Той влезе в стаята и полека затвори вратата след себе си. Погледна я учудено.
— Аз… предполагах, че искаш да се съблечеш, за да си легнеш.
— Не мога да стигна до копчетата. — Погледна го с жална усмивка. — Ръкавите на дрехата са много неудобни.
Той се прокашля. Маги си помисли, че съпругът й също е неспокоен.