Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Край на мръсните номерца. Да не си посмяла да предприемеш каквото и да било повече срещу мен, ясно ли е?
Разтреперана, Даниел се бореше със сълзите и с изкушението да се нахвърли отгоре му и да го издере. Очите й хвърляха зелени пламъци. Разрошените тъмни коси й придаваха изненадващо чувствен вид. Маклаклън трябваше да си напомни, че винаги е предпочитал жени, а не момиченца. Джоана вече беше почти на двайсет и една.
— Копеле! Нищо не съм направила!
— Само дето едва не ме уби!
Даниел бе все така възмутена. Никога не бе виждал очите й да блестят с такава страст и отмъстителност.
— Лъжете се! Не съм виновна! След като сте такъв глупак, жалко, че не загинахте! О, сър! Ще се разкайвате дълбоко за този ден. И това не са празни заплахи. Ще кажа на краля как сте се осмелили да ме обидите…
— Може да му кажете каквото си искате, миледи. Дори, че са ми поникнали дяволски рога и опашка. Той обаче лично ми позволи да постъпвам както намеря за добре с вас, миледи. Дори предложи да поема пълна отговорност за поведението ви.
Думите му я стъписаха. Очите й се разшириха, а лицето й пребледня.
— Лъжете! Знам, че лъжете. Аз съм кралска повереница. Не виждам с какво право…
— А, такава била работата! Казахте, че не съм заслужавал и Джоана. Защото била мила и нежна. Е, както изглежда, графиньо, кралят е съгласен с вас.
— Чудесно! Значи Джоана ще се омъжи за някой добър и мил рицар.
— Ако стане така, както иска кралят. А аз ще имам едно опърничаво, необуздано, диво същество…
— Каквото заслужавате!
— Точно така. И уви, вие, госпожице, също ще получите каквото заслужавате. Ревящ лъв, грабещ и дерящ!
— За какво говорите! Не разбирам…
— О, опитвам се да ви разясня! Слушайте внимателно! Кралят предложи да се оженя за вас, миледи.
— Не! — промълви задавено тя.
— Да! — Ейдриън се усмихна криво. — Кралят смята, че най-добре би било церемонията да се извърши веднага. Аз обаче по принцип съм против брак с момиче на вашата възраст и Едуард го знае. Но според него нищо не пречи да се сгодим още сега, което ще ме натовари законно с управлението на вашите имения… както и на безценната ви особа! Ще ви бъда господар, миледи!
— Вие! — едва не се задави.
— Точно така, аз! Грабещият, дерящият, ревящият, заядлив и ужасен лъв!
Изпита пълно задоволство. Очевидно думите му я сразиха в много по-голяма степен от пердаха. Не устоя на изкушението да продължи в същия дух, затова додаде замислено:
— Привлекателно предложение. Изключително привлекателно. Както ми обясниха, Гаристън е богато графство. Но… засега отхвърлих този изключително щедър дар, защото ще се оженя за лейди Джоана.
Намръщи се, тъй като чу някакво тупване зад гърба си. Обърна се.
Какво обаче видя. Хладнокръвната графиня лежеше сред коприна и абаносови коси на меката трева. Само намекът за евентуален брак помежду им бе успял да постигне това, за което бяха безсилни всякакви заплахи.
Да я накара да замълчи.
Даниел беше в несвяст.
Глава 7
Докато я съзерцаваше, не можа да не си признае, че тя се превръщаше в истинска — и при това опасна — красавица. Обзе го чувство за вина, тъй като бе още съвсем млада, а изобщо не се страхуваше. Въздъхна тихичко и си каза, че е хубаво да бъде по-търпелив.
Но дали трябваше? Тя си го бе заслужила. А изглежда дори мисълта да се омъжи за него й се струваше толкова ужасна, че я накара да изгуби съзнание. Младият мъж сви рамене, усмихна се едва забележимо, наведе се и я вдигна на ръце. Прокара леко пръсти по бузата й.
— Даниел?
След миг тя се размърда. Отвори широко очи. Гледаше невинно и уязвимо. Замаяно. Когато погледите им се срещнаха, чак се ококори.
— Никога няма да се омъжа за вас!
Маклаклън се усмихна. Очевидно вече се бе възстановила и подновяваше борбата.
— И аз никога няма да се оженя за вас.
— Но нали казахте…